Сладки с фъстъчено масло и шоколад

Сладки с фъстъчено масло и шоколад

Рецепта за Сладки с фъстъчено масло и шоколад....

Полента (качамак) на фурна

Полента (качамак) на фурна

Рецепта за Полента (качамак) на фурна, която е...

Питка "Възел"

Питка "Възел"

Рецепта за Питка "Възел". Продукти и начин на...

Екстремна плодова диета

Екстремна плодова диета

Екстремната плодова диета позволява храненето...

Модератори: RamboSilek, Rama

Мнениеот mariqkireva » 28 Окт 2016, 15:09

Хора,аз се справих с паник атаките след 4 години дълги години, в които не знаех какво точно да правя и кое ще ми помогне да се оправя от това ужасно според мен тогава състояние,пробвала съм с хапчета(НАЙ-ЛОШИЯ ВАРИАНТ),ходих по лекари,какво ли не пробвах и рабзрах,че всъщност има нещо друго,което се крие в паник атаките,защото проблемът не е се решава с хапчета,а човек трябва да потърси причината поради ,която се случва на него,ЗАЩО ТОЧНО НА МЕН-тук започнах да търся и отговорите,има нещо,което не се случва на другите около мен.Започнах да чета книги по темите,да изледвам какво всъщност е паник атака.И тогава започна моето лечение-така аз се справих с паник атаките.Паник атаките идват за да ни напомнят нещо,от което искаме да избягаме,нещо,което не искаме да признаем,нещо ,което ни показва,че в животът ни не е наред.Това са вътрешно подтискани чувства и емоции,които тялото и душата ни изразяват,чрез паник атаката,знам,че много хора, които прочетат това,сега не вярват,казват си не нее може да е това,силно вярват,че тяхното лечение е в лекарствата,че това е просто здравословен психически проблем,но не е така.Знам какъв ужас е да преживяваш паник атаки,да не може да идеш никъде,животът ти спира,страха те е стиснал и не те пуска,самообвиняваш се всеки ден,че не можеш да се изправиш срещу страха,чувстваш се ужасно,но това не е краят,това е само началото на новия живот,които ще заживеете,когато разберем,че паник атаката всъщност,не е това,за което я мислим,тя идва за да ни помогне,а не да ни събори,помислете,какво подтискате,дали това е връзка,в която не сте щастливи,а нямате смелост да си тръгнете,дали не сте с човек,които ви подтиска толкова силно,че тялото ви е намерило свой собствен начин да ви покаже ,че вътре душата ви не се чувства добре,не е щастлива,дали това ще е работа,която не харесвате,дали ще е това,че трябва да се доказвате всеки ден,и не спирате за миг да си отдъхнете,да забавите нещата,да помислите за това какво искате,вие,как се чувствате добре,паник атаките са вашият тих вътрешен глас,който идва за да ви покаже,че е крайно време,да промените нещо в живота си,че вътрешния ви глас е толкова силен,че повече не иска да живее по начин,които не е за него,да ни напомни,че ние не сме просто тела с души,а ДУША в тяло,тялото ни е просто формата в която живее душата ни,а тя знае най-добре от какво имаме нужда.Откакто промених мисленето си за паник атаките,така и почнаха те да намаляват,с всеки ден,с все повече надежда,вяра,молитви и приемане на състоянието в което съм,като нещо,от което трябва да разбера посланието на това , което ми се случва,животът ми изцяло се промени,СТРАХА-Е ИРАЦИОНАЛНА ЕМОЦИЯ,той не е действителен,ние с мислите си го правим реален,страхът е най-лошото,заради,което да спрем да живеем,ние сме тук да преборим себе си,да се обичаме такива каквито сме,да живеем живота,които искаме,а не да живеем в капана на собствените ни несъществуващи реалности,страхът е илюзия,важни са не нещата,които ни се случват,а начина, по които ги приемаме и преживяваме.Най-важното нещо е да приемем това,което ни се случва,само така позволяваме то да си отиде от нас,не да се вторачваме в страха и той да ни парализира.И така ден след ден,чрез приемане,чрез все по-малко вторачване в мислите си,които не са реалност,с все повече надежда,с всяка победа,която печелих,всеки ден,когато нямах паник атака,изведнъж те изчезнаха напълно,заобичах себе си отново,разбрах за себе си,причините поради,които съм изпадала в паник атаки,станах по-добър,по-доховен,по-състрадателен човек,започнах още повече да вярвам в бог,които е винаги до нас,дори когато не го усещаме,разбрах,че колкото и да те е страх,трябва да се изправиш,да приемеш,това,което ти се случва,да научиш уроците,които ти носи страданието,да станеш по-осъзнат.Сега съм безкрайно благодарна на паник атаките,без тях,нямаше да почна отначало,нямаше да науча толкова неща,нямаше да си спомня,колко силна има в нас хората и че най-лошото също си отива,че НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА,ЧЕ НИЩО,НИЩОО,НЕ Е НЕВЪЗМОЖНО,а някога мислех,че никога няма да се оправя,СЕГА се усмихвам на това,с което ме дариха паник атаките,и вече знам,че всъщност те са мой приятел,който дойде и ми каза:СПРИ,ТОВА НЕ Е ПРАВИЛНИЯТ ПЪТ ЗА ТЕБ,ТИ НЕ СИ ЩАСТЛИВА,ДУШАТА ТИ НЕ ИСКА ТОВА!БЛАГОДАРЯ!Хора,МОЛЯ ВИ,ОСТАВЕТЕ СТРАХЪТ В ГЛАВАТА ВИ,ПРИЕМЕТЕ,ЧЕ ТРЯБВА ДА ПОВЯРВАТЕ ОТНОВО В СЕБЕ СИ,В СИЛАТА СИ.Не се бунтувайте срещу паник атаките си,приемете ги,чуй ги какво имат да ви кажат и когато разберете какво е то,сами ще си отидат от вас.ВЯРВАЙТЕ,МОЛЕТЕ СЕ,ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН,ОСОБЕНО СЛЕД ТЕЖКИ МОМЕНТИ,ЗАЩОТО САМО ТОГАВА СЕ ПРОМЕНЯМЕ!ВАЖНО Е ДА НАПРАВИМ ПЪРВАТА КРАЧКА НА НАДЕЖДАТА И ПРОМЯНАТА-ОТТАМ ВСИЧКО ТРЪГВА ПО-ДРУГ НАЧИН!
mariqkireva
нов
 
Мнения: 1
Регистриран на:
28 Окт 2016, 14:26
Местоположение:
София

Мнениеот dobrevtonicvetanov » 22 Фев 2017, 12:14

Паник атаките .. :) Мого хора мислят, че паник атаките са нещо тъй-страшно. Това разбира се е вменено от психиатри , общо практикуващи доктори или пък невролози. На скоро приятелка ми се оплака , че невролог и бил казал че има паническо разстройство. Изписал и лекарства и и казал, че това е нейната болест и че тя е за цял живот. Та това са пълни глупости , тези хора дават ли си представа какво говорят?! И така пиша тук за да уверя всички Ви че паник атаките далеч не са нито толкова страшни нито доживотни както са ви представени :) Притова твърдо заставам зад думите си като човек преминал през това. Оставям ви мейл ако желаете да се свържете с мен за да си поговорим. dobrevtonicvetanov@gmail.com.
dobrevtonicvetanov
нов
 
Мнения: 1
Регистриран на:
22 Фев 2017, 12:07
Местоположение:
София

Мнениеот zefira » 19 Мар 2017, 23:29

До Toni-777
Тони...продължавам да чета написаното от вас като коментари във форума.
Достойно е да се вземе под внимание и да се публикува като важна статия или сериозни медицински трудове.
Знам, че много хора вече са се свързвали с вас в опит да намерят подкрепа. Не искам да досаждам...Но няма как да укротя напиращия интусиазъм в себе си. За да го изкрещя така силно....АЗ ЗНАМ! ВИНАГИ СЪМ ГО ЗНАЕЛА!
В такива момени се сещам за една ръководеща ме сентенция, а тя е...Какво се преструваш, че не знаеш?
Ами толкова много. Преструвам се, че все едно не знам до какво ще доведе храната, която консумирам. Преструвам се, че не знам, че цигарите са мой враг. Преструвам се, че не знам колко е грешно да си лягам след 2 часа посред нощ. Или че липсата на движение е равносилно на бавно самоубийство. За толкова много неща се преструвам. Просто не искам да си ги призная.
Да се справиш с ПР е като да се справиш с всеки друг проблем - Да проявиш Откровеност. Ето това е то! Да си честен, да не лъжеш, да не мамиш, да не хитруваш...Със себе си! Да си признаеш най-после какво знаеш и най-сетне...Просто да започнеш да го правиш.
По-лесно изглежда да мрънкам, да се влача, да пия разни хапове, половинки, четвъртинки, цели, по две...понякога. Всичко е по-лесно. Всичко друго, освен честността.
Благодаря, че ви има. Вие и вашият начин да мислите над нещата. Много си приличаме в това. Това за токсините толкова често съм ги мислила, но после бързах да го задраскам от себе си. Току виж да не се лиша от "малкото" удоволствия, с които разполагам, откакто навърших 30.
В една книга се казваше ("Разговори с Бога"), перефразирам...Ви сте тук НЕ, за да учите. Вие всички сте родени научени. Всичко знаете и винаги сте го знаели. Тук сте, за да изразите себе си.
Ето това е, винаги съм знаела истината за проблемите си. Но когато стана нетърпимо, време е да бъда честна.

П>С> Вярвам в билките и тяхната сила. Започнах с жълт кантарион. Вярвам в него силно. Но дори и неговата магия не може да ме избави от собственото ми невежество. Не и докато не поема отговорност, а не само да очаквам някой друг да свърши "работата" вместо мен.
Това е то...Да се живее е толкова лесно! Защо така го усложняваме!?

Надявам се, че продължавате да сте в отличната си форма, която описвате във форума. Вярвам във вас.
Сега е мой ред. Аз съм на ход. Пожелавам си успех :)
Аватар
zefira
нов
 
Мнения: 23
Регистриран на:
12 Май 2009, 11:52
Местоположение:
Бургас

Мнениеот Haiku » 06 Апр 2017, 10:10

Аз намерих лекарството за себе си. С една дума: Кардио. За тези, които ще си кажат - да бе да, малко предистория: Мъчи ме ПР от 11 години. Пълен комплект нервни кризи придружени от фобии. За щастие от ден 1-ви разбрах, че хаповете не лекуват и съм убеден в това. Билкови талашити съм пил всякакви -менти, валериани, кантариони и какво ли не. Резултат - помагат леко и за малко, до следващата криза, така че лечение само с билки е абсолютно неефективно. Пробвал съм психотерапия, иглотерапия, масажи, медитация, позитивно мислене, разсейване ала бала и други ментални лечения. Може и да действат на някого, но аз нямам желание да ставам монах, нито да членувам в бялото братство. Дразнителите около мен са много и не мога да ги победя със силата на мисълта, не съм джедай. Така че разбираемо не се повлиях от нищо. Та, да се върна на спорта. Предстоеше ми сватба, за която самата мисъл само ме държеше буден месеци наред. Бях сигурен, че ще е пълен ад и ще се изложа пред всички. Така щеше и да стане със сигурност. Добре, че се мотивирах да спортувам един месец преди сватбата. Взех си кростренажор и по 40 минути джогинг на ден. Започнах по-леко разбира се. Имах страх и от самия спорт, но не се отказах. След седмица - две издържливостта ми се удвои и започнах да се натоварвам все повече и повече. В резултат, на сватбата бях най-спокойния човек от всички, въпреки че бях център на внимание. Чак още не ми се вярва. Толкова ми се вдигна увереността, че спрях със спорта. Работата ме повлече и след точно един месец - Бам. Full blown PA както му казват англоговорящите. Сега пак започнах да спортувам и вече съм на 3-ти ден. Ефекта се усеща веднага. Обикновено тренирам вечер преди вечеря и след тренировка всякаш спя на облак. На сутринта се събуждам без онова напрежение в стомаха, което си го имам от години. Моята рецепта е 40 минути кардио на ден(2x20 минути с 5-10 минути почивка), поне 5 пъти седмично. Обикновено ако почивам е през уикенда. Можете да започнете с 20-30 минути на ден (2;3x10 с почивки) като за начало и да вдигате натоварването - повече минути и повече интензивност в бягането.Повече от 40 минути е излишно, затова като задобреете, просто увеличавайте интензивността. Хубаво е да се бяга на няколкоминутни интервали спринт и джогинг. Пулсът трябва да се варира между 120-150 удара в минута. Колкото сте по-изморени след тренировка, толкова по-добре. Това е от мен. Ето една статия, която отговаря на доста въпроси свързани със спорта и ПР:
http://www.calmclinic.com/anxiety/treatment/exercising
Вие си решавате. Успех.
Haiku
нов
 
Мнения: 21
Регистриран на:
04 Дек 2006, 15:01
Местоположение:
Варна

Мнениеот Badova » 07 Апр 2017, 11:50

Здравейте,
За пръв път се срещнах лице в лице с паническа атака през 2011 година. Но след първата ни среща имаше и втора и трета и стотна. Случваше ми се всеки ден по няколко пъти. Животът ми беше като ад. Бях в затвора на паническото разтройство, то идваше на свиждане когато пожелаеше, а аз ужасена от него губех все повече вяра, че някога ще живея нормално както преди. Последваха много трудни месеци, че чак години. Не можех да ида до магазина, да пътувам дори и на кратки разстояния, трудно ходех на работа, целият ми живот беше един страх и нищо повече. Единствената мечта, която имах е да се избавя от този капан и да живея отново. Гледах хората с известна завист, защото те имаха живот, а аз имах паническо разтройство.Исках да умра, за да се свърши, исках да заспя и повече да не се събудя. Не исках пореден ден прекаран в очакване на поредната паник атака, която идваше без предупреждение, винаги на различни места и при различни обстоятелства. И колкото и да се опитвах да избягвам нещата, които можеха да предизвикат паник атака, толкова по- дълъг ставаше списъка с нещата, които ме плашеха. Всеки ден четях за моето състояние. Разбрах, че не съм единствената на този свят, която води тази борба. Един ден просто реших да опозная паниката, да я пусна по тялото си осъзнато и да проследя всяка промяна, която настъпва с мен, когато тя влезе. Бях решила, че след като не иска да си тръгне явно има причина поради, която все още е тук. И да имаше причина, но това го разбрах на по- късен етап. Започнах така наречената борба, в моя случай опознаване е приемане. И всяко мое усилие ме доближаваше все повече до мен самата. Към днешна дата животът ми е коренно различен. Не съм човека, който бях преди паническото разтройство и обичам себе си повече и харесвам живота си повече. Смело мога да кажа, че станах много по- добър човек отпреди. Пътят ми беше труден, но не се отказах. Спомням си, че много малко хора можеха да разберат защо се държа така. Постоянно ми казваха " стегни се" и " не се лигави просто преиграваш". Разказвам моята история, за да дам надежда на всички онези, които са в клопката на паническото разтройство и си мислят, че никога няма да успеят да се изплъзнат от " коварните лапи" на паниката. Не, не е така! Изход има! За всеки е индивидуален. И тъй като знам колко е труден пътят. И как всеки ден срещат хора та дори и близки, които не могат да проумеят какво се случва с теб. Не знаят как да ти помогнат, а и ти самият не знаеш как да си помогнеш. Знам това много добре. Случи се на мен, случва се и на теб. Затова от известно време ми се върти нещо в главата. Мислех си, че може би по- лесно щеше да ми бъде да се справя с паника ако имах възможност да се срещам с хора, които са минали по този път. Да черпя опит от тях. Да се срещам с хора, които могат да ме разберат на 100% и взаимно да си протегнем ръка, за да си помогнем. Аз съм от Пловдив и си мислях ако има други хора от Пловдив и околността тук и имате желание да си организираме нещо като сбирка. Нека си помогнем взаимно. Не е нужно да давате пари за лекарства, които те отдалечават все повече от самия теб. Аз мисля, че разговор с хора, които знаят много добре как се чувстваш е много по ползотворен от хапчета. Ако някой прояви интерес моля пишете ми на facebook Бадова Мария.
Badova
нов
 
Мнения: 1
Регистриран на:
07 Апр 2017, 11:10
Местоположение:
Пловдив

Мнениеот Neli-Petkova » 06 Май 2017, 03:24

Та, относно Биофийдбек!
Всички с паническо разстройство сме чели и препрочели достатъчно информация, ходили сме на лекари, разговори, лекарства... Но! Тъй като има твърде малко информация за Биофийдбек, нека да проясня ситуацията. Всички наши добри или лоши (тревожни състояния) се дължат единствено и само на нашата мозъчна активност. Мозъчните вълни, които трептят в определени честоти определят това. Ако някоя вълна е извън нормите предизвиква различни смущения в начина ни живот. С Биофийдбек се научаваш на практика да контролираш мозъка си и да реагираш в определени ситуации напълно уравновесено, спокойно и анализиращо, преди да изпаднеш в страх, истерия или неконтролируемо поведение, които впоследствие довеждат до неврози, тревожности, фобии и т.н. Само с този метод могат да се получат крайни резултати, защото на практика се стимулира мозъка сам да се възстановява (мозъчните вълни да достигнат своите норми). Така, не само че ще забравите за паническото разстройство, но и ще получите много по-голяма, търпимост към околната среда, без да допускате да ви вредят негативите. Мога много да говоря за Биофийдбек, но вече има известна информация в интернет, особено за София. Така че, който се интересува - има начин да се информира. Това според мен е бъдещето, особено след като видях и ми сложиха извънземната апаратура. И не е толкова скъпо, напълно приемливо за всеки, който иска завинаги да се отърве от този кошмар. Поздрави
Neli-Petkova
нов
 
Мнения: 1
Регистриран на:
06 Май 2017, 03:01
Местоположение:
Варна

Мнениеот megi_to » 06 Юни 2017, 18:52

Здравейте! Искам да споделя моят опит с паник атаките. Когато започнах да ги получавам, тръгнах по психиатри. Изписваха ми се лекарства, които не ми помогнаха. Затова лично аз смятам, че от лекарства полза няма. Паник атаките се дължат на психологически причини, както беше и в моя случай. Искам да отбележа, че се отключиха в следствие на преживян развод и проблеми с родителите ми. От известно време посещавам Иван Алексиев-аналитично ориентиран психолог в София.Чувставам подобрение, но все още не съм се оправила.
megi_to
нов
 
Мнения: 1
Регистриран на:
06 Юни 2017, 18:11
Местоположение:
София

Предишна

Начало  • Назад към Паническо разстройство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта