Избор на палто според фигурата

Избор на палто според фигурата

В студените дни търсим спасение в топлата...

Идеи за кухненските шкафове

Идеи за кухненските шкафове

Кухнята е мястото, където обикновено...

ДА или НЕ на свободните отношения в една връзка

ДА или НЕ на свободните отношения в една връзка

ДА или НЕ на свободните отношения в една връзка и...

Амниоцентеза за пренатална диагностика

Амниоцентеза за пренатална диагностика

Амниоцентезата е пренатален диагностичен метод...

Уилям и Кейт със специален дрескод за журналисти

Уилям и Кейт със специален дрескод за журналисти

Американските журналисти, които имат желание да...

Венеция забранява куфарите на колела

Венеция забранява куфарите на колела

Известна с ведрата тишина на своите...

Модератори: RamboSilek, Rama

Мнениеот titi_tt » 20 Юни 2009, 18:40

Мармейд,наистина смеха помага в много от случаите,но не винаги.При депресивни епизоди смеха така да се каже "не идва".Бях спряла "бонбонките"за период от 3 месеца.И понеже направих голяма реформа в живота си,местене от едно място на друго,смяна на жилище,смяна на работа и дали това ми се отрази,но от месец съм отново на тях.Е,какво да се прави,няма място за отчаяние,не трябва да се отказваме да гледаме напред.Има и къде по лоши неща.Например диабетиците /да пази Господ/ как вземат цял живот хапчето или инсулин за понижаване на кръвната захар или сърдечно болните също са на подържаща терапия.Така,че просто трябва да мислим,че има и по лоши неща. :kiss:
Аватар
titi_tt
наш човек
 
Мнения: 2692
Регистриран на:
11 Дек 2008, 13:36
Местоположение:
друг град

Мнениеот Ани » 20 Юни 2009, 18:48

Да,така е,когато си в депресия,няма смях,няма радост,няма никаква надежда!!!За кой ли път го изпитвам!Особено при тежка депресия,само АД помагат и то,ако са точните.Аз съм от 4 дни на анафранил и продължавам да рева почти целодневно....Не го пожелавам на никого! Бог да ви пази от това състояние,наистина е ужасно!
Аватар
Ани
приятел
 
Мнения: 506
Регистриран на:
19 Фев 2007, 21:52
Местоположение:
Козлодуй

Мнениеот titi_tt » 20 Юни 2009, 18:53

Ани написа:Да,така е,когато си в депресия,няма смях,няма радост,няма никаква надежда!!!За кой ли път го изпитвам!Особено при тежка депресия,само АД помагат и то,ако са точните.Аз съм от 4 дни на анафранил и продължавам да рева почти целодневно....Не го пожелавам на никого! Бог да ви пази от това състояние,наистина е ужасно!


Ани,4 дни на Анафранил/въобще АД/ е твърде малко време за да се почустваш по добре,поне 2 седмици да минат.. :kiss:
Аватар
titi_tt
наш човек
 
Мнения: 2692
Регистриран на:
11 Дек 2008, 13:36
Местоположение:
друг град

Мнениеот Ани » 20 Юни 2009, 19:02

Знам ,мила,знам,че трябва време,а и тези странични действия....Ох,дано да преминат по-бързо,защото нямам грам сила. Ти пила ли си Анафранил?
Аватар
Ани
приятел
 
Мнения: 506
Регистриран на:
19 Фев 2007, 21:52
Местоположение:
Козлодуй

Мнениеот titi_tt » 20 Юни 2009, 19:06

Ани написа:Знам ,мила,знам,че трябва време,а и тези странични действия....Ох,дано да преминат по-бързо,защото нямам грам сила. Ти пила ли си Анафранил?


Да,пила съм../всъщност какво ли не съм пила/....и точно от Анафранила "стъпих"на крака....Ще се оправиш,няма страшно... :thumbsup:
Аватар
titi_tt
наш човек
 
Мнения: 2692
Регистриран на:
11 Дек 2008, 13:36
Местоположение:
друг град

Мнениеот Ани » 20 Юни 2009, 19:14

Ох,успокоих се малко.Само,че аз пия голяма доза,чак ме е срам да кажа...От 2 дни съм на 4 т. от 25 мг. а започнах с 3 пъти по 1. Трябва да стигна до 3 пъти по 2. Как ти се струва дозата? А след колко време се почувства добре с анафранила? Аз трябва да започна работа след 2 седмици,но направо незнам как ще стане. В момента съм в отпуск и само за това мисля-дали ще се подобря поне малко до тогава?!
Аватар
Ани
приятел
 
Мнения: 506
Регистриран на:
19 Фев 2007, 21:52
Местоположение:
Козлодуй

Мнениеот titi_tt » 20 Юни 2009, 19:47

Ани написа:Ох,успокоих се малко.Само,че аз пия голяма доза,чак ме е срам да кажа...От 2 дни съм на 4 т. от 25 мг. а започнах с 3 пъти по 1. Трябва да стигна до 3 пъти по 2. Как ти се струва дозата? А след колко време се почувства добре с анафранила? Аз трябва да започна работа след 2 седмици,но направо незнам как ще стане. В момента съм в отпуск и само за това мисля-дали ще се подобря поне малко до тогава?!


А заедно със АД не пиеш ли и транквилант?Ппостепенно се увеличава дозата,като тя може да достигне и до 100 мг. дневно в зависимост от състоянието,като след това също постепенно се спира...
Аватар
titi_tt
наш човек
 
Мнения: 2692
Регистриран на:
11 Дек 2008, 13:36
Местоположение:
друг град

Мнениеот Ани » 20 Юни 2009, 20:08

Пия Ривотрил. Значи никой не е пил толкова анафранил,колкото пия аз. Боже,какъв човек съм,щом като за мен трябват не 100,а 150 мг анафранил. Ти дълго време ли го пи? Аз не смятам повече да си правя експерименти и,ако ми помогне,няма да го сменя с нищо. Ако ще да излязат още 100 модерни АД.На мен те не ми действат. За 4 години ги смених всичките,някои даже повторих и НИЩО! Дано добрият стар Анафранил ме извади от дупката!
Аватар
Ани
приятел
 
Мнения: 506
Регистриран на:
19 Фев 2007, 21:52
Местоположение:
Козлодуй

Мнениеот Joanna » 20 Юни 2009, 22:41

Ани, миличка не се тревожи от това, че пиеш голяма доза Анафранил. Всеки се повлиява от различни дози. Важното е да се чувстваш добре.
И аз тези дни както имах подобрение се влоших нещо, друса ме една тревожност и безсъние имам макар, че съм с Риворил. А сега ще спирам и вечерната доза.
Аватар
Joanna
приятел
 
Мнения: 440
Регистриран на:
29 Дек 2006, 22:02
Местоположение:
Сливен

Мнениеот Ани » 21 Юни 2009, 10:35

Joana, знам,че всеки си има доза,но като чета,всички са пили по-малко анафранил от мен. Това ме кара да си мисля,че съм много,ама много зле и да се притеснявам дали ще се оправя. А ти, ако не се чувстваш още добре,не спирай ривотрила. Говори и с Пси,но аз така мисля.
Аватар
Ани
приятел
 
Мнения: 506
Регистриран на:
19 Фев 2007, 21:52
Местоположение:
Козлодуй

Мнениеот Деси » 21 Юни 2009, 14:54

Ани написа:Значи никой не е пил толкова анафранил,колкото пия аз. Боже,какъв човек съм,щом като за мен трябват не 100,а 150 мг анафранил.

Ани, мисъли като тази (що за човек съм...???) ти пречат много повече от страничните действия на анафранила. Ти дозата си как я приемаш - като наказание, като поредно доказателство колко си "дефектна",...? От това аз бих се притеснявала повече.
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (ІІ Тимотей 1:7)
Аватар
Деси
наш човек
 
Мнения: 4818
Регистриран на:
13 Юли 2006, 20:04
Местоположение:
Русе

Мнениеот Ани » 21 Юни 2009, 15:26

Деси,притеснява ме най-вече това,че въпреки голямата доза,не излизам от състоянието на депресия. Ето,днес ми е 5 -ти ден,а продължавам да плача неудържимо,даже се чувствам по-зле от вчера.Искам да попитам и още нещо-преди години ,когато бях много тревожна,но пиех Деанксит,който изобщо не ми действаше,един лекар-кардиолог ми изписа Магне Б6 в макс. дозировка и след няколко дни се почувствах значително по-добре. Но сега,незнам дали мога да си взема и да пия с анафранила. Пси каза,че може,но едва ли щяло да ми облекчи състоянието.Какво мислите за ролята на магнезия в такива случаи.?
Аватар
Ани
приятел
 
Мнения: 506
Регистриран на:
19 Фев 2007, 21:52
Местоположение:
Козлодуй

Мнениеот Joanna » 21 Юни 2009, 20:45

Ани, нали знаеш, че АД не може да подейства за 5 дена. Трябват поне 2,3 седмици. Спокойно,миличка. Ние сме с теб!!!
Аватар
Joanna
приятел
 
Мнения: 440
Регистриран на:
29 Дек 2006, 22:02
Местоположение:
Сливен

Мнениеот Ани » 21 Юни 2009, 20:54

Знам,мила,но много ми е трудно да се боря вече! А ти как си?
Аватар
Ани
приятел
 
Мнения: 506
Регистриран на:
19 Фев 2007, 21:52
Местоположение:
Козлодуй

Мнениеот armani_axn1 » 21 Юни 2009, 22:35

Здравейте,на всички!
Сравнително нова съм във форума.Не успях да изчета всичко в тази тема,понеже са доста страници,но смятам че тука тр да пиша.Аз съм на 25 г. и общо взето сама си поставих диагнозата ПР.Сега ще ви разкажа.Всичко започна в началото на тази година.Просто цикълът ми закъсня-и незнам защо всички около мене решиха,че съм бременна.А,аз не исках да е така-страшно мн се стреснах при мисълта,че може и да съм.Нямаше никакъв шанс за това,но аз прекалено мн се влияя от мненията на хората и общо взето за една седмица- вече и аз бях сигурна че съм бременна.От тогава започна едно супер гадно сърцебиене-просто като легнех и цялото легло се тресеше.Явно от внушението,че съм бременна,започна да ми прилошава по едно и също време на обяд-след като хапнех.Започнах да повръщам,дори.Не можех да спя,спях по 3 часа на вечер.Най-после отидох при личната за направление за гинеколог-тя ми каза първо да си направя тест за бременност и тогава да дойда при нея.А,беше почнало и да ми тече кръв от носа-за това ми назначи изследвания за хемоглобин.Изследванията бяха в норма,теста отрицателен.Вече бях сигурна,че не съм бременна.Обаче личната каза,че можело теста да не е верен,прати ме на гинеколог-понеже,яйчниците ме боляха страшно мн,но не ми идваше.Докато чаках да дойде датата за гинеколожката сърцебиенето се усилваше все повече.Една вечер имах чувсвото,че ще умра-повръщаше ми се,стомаха ме болеше,цялата ми дясна страна изтръпна/от крака до ръката/,сърцебиенето,виеше ми се свят,не можех да стана,изпитвах ужасен страх,че ще умра.Едва дочаках сутринта и отидох при личната-направи ми кардиограма.Всичко било нормално.Мери ми кръвното-120/80.Каза ми че е от нерви и стрес.Даде ми Валидол и още някакви хомеопатични.След 2 дни бях пак при нея-не можех да дишам-прати ме на ендокринолог.Отидох -всичко нормално.И той ми пусна изследвания на ТСХ мисля че беше-в норма бил хормона.И той каза че е от нерви.Изписа ми Деанксит.Аз започнах да си мисля че вс се опитват да ме изкарат луда.Най после отидох на гинеколог- дойде ми докато чаках пред кабинета.Но жената ме прегледа-понеже било първия ден не пречело.Гледа ме на видеозон-каза че не съм бременна.Обаче ми постави диагноза-поликистозни яйчници.И тя ми назначи изследвания-на 4 хормона.И там всичко нормално.И каза че понеже изследванията били в ред,нямало да ми изписва лечение за яйчниците-за сега не давали отклонения във функцията си.Е,добре-да чакам да дадат отклонения и тогава да се лекувам ли?Тя каза -ДА!Просто нямам думи-това допълнително ме изнервяше и напрягаше.Аз я помолих да ме прегледа,заради бяло течение-направи ми микробиология-на базата на нея ми изписа сумати и лекарства.
След това ходих при личната заради изтръпването на ръката и крака-каза ми че било от премръзване-айде още едни хапченца.Уж ми мина.След това сърцебиенето вече не се траеше,всеки Божи ден ми ставаше лошо,вс ми се размазваше пред погледа-все едно гледах всичко и всички от страни,все едно не беше реално,от време на време имах мравучкане в лявата или дясната ръка-личната каза че било от преумора.В един момент започнах да се задушавам-направо не можех да дишам,не можех да седна в кола без да отворя прозореца,не можех даже да се изкъпя като хората-имах чувстото че всеки момент бойлера ще гръмне и ще умра или ще се задуша от парата в банята .....не можех да си стоя и в стаята ...имах чувството че ме нападат хлебарки...въобще не можех да стоям сама...не знаех какво става с мене.Толкова мн изследвания и уж вс е наред-не можех да повярвам.Месеци наред от началото на годината постоянно пиех някакви лекарства,толкова пъти ходих да ми вземат кръв за тия проклети изследвания-а мене страшно мн ме е страх-всеки път припадам.Какво ставаше с мене -само аз ли виждах че нещо не е наред.Живях в някакъв ад.Започнах да заеквам.Не можех никъде да отида сама.За пореден път отидох при личната заради сърцебиенето,както и за другите симптоми/без да и споменавам за фобийте си/-пак ми направи кардиограма-ударите били мн на често,мери ми кръвното-пак 120/80.Пусна ми изследвания за холестерол,захар,триглицерирди и добър холестерол-бяха супер изследванията.Изписа ми Конкор-по 1/2 вечер,за сърцебиенето.След първия блистер - ми ги смени с Бизогама по 1/2 вечер.И така вече почти два месеца ги пия.Определено има подобрение.От две седмици успявам да се наспивам по 8 часа ,а не по 3.Вече почти не ми прилошава,от доста време не съм се задушавала и крайниците ми не изтръпват толкова често,нямам горещи и студени вълни.
Във всичките тези месеци-не бях на себе си,постоянно ровех в нета за информация какво може да ми има,след като никой лекар не ми казваше./по едно време си бях въобразила че имам множествена склероза-заради изтръпването на дясната ми половина/.Така постепенно,открих този сайт и конкретно форума,изчетох много мнения и си реших проблема.Някъде четох за метод ,чрез който се лекува ПР-като просто не мислиш за симптомите и не им обръщаш внимание.Това и започнах да правя.Трябва да ви кажа че за месец имах вече резултат.И сега съм мн по добре.Явно съм била по лека форма.Единственото за което мислех тогава е че не искам да минавам на още хапчета.И исках да си помогна сама.Сега вече мога да си върша работата,не съм толкова нервна,не обръщам внимание на дреболий,мога да спя,прибирам се сама от работа...просто съм като нова.Само трябва да се преборя с 10 килца които трупнах през тези месеци,от нерви и с косопада който ми се появи,отново след като го бях излекувала.
Мн благодаря на тези ,които имаха нерви да изчетат този ферман.Съжалявам,че стана толкова дълго!
Nessun maggior dolore che ricordarsi del tempo felice nella miseria!
Аватар
armani_axn1
кандидат
 
Мнения: 230
Регистриран на:
09 Юни 2009, 21:37
Местоположение:
Варна

Мнениеот polyyy » 22 Юни 2009, 08:23

форума си е едно лекарство за пр, защото след всичките лутания и страхове, когато разбереш че има още хора такива като теб, и че нещата всъщност не са страшни /защото има къде, къде по страшни/ ние се успокояваме до някъде и всичко става малко по лесно.
Аватар
polyyy
приятел
 
Мнения: 341
Регистриран на:
30 Окт 2008, 16:10
Местоположение:
София

Мнениеот Деси » 22 Юни 2009, 09:46

Армани, това със самодиагностиката никак не е добра идея. Моля те, отиди при психиатър, сподели всичко, което сподели тук с нас, нека той те диагностицира и заедно да решите какво да правите нататък относно лечението. Подчертавам - психиатър, не невролог! Ясно е, че след като всичко ти е в норма става дума за психосоматика. Гадно е, но се оправя. Я ни виж тук толкоз хубавци и хубавици, все сме оцелели и повечето от нас се справят чудесно :D :flower:
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (ІІ Тимотей 1:7)
Аватар
Деси
наш човек
 
Мнения: 4818
Регистриран на:
13 Юли 2006, 20:04
Местоположение:
Русе

Мнениеот zvezda » 22 Юни 2009, 10:57

Момичета,моля ви за помощ.Писах преди няколко дни,но може би не сте прочели.Някой може ли да ми даде малко инфо за д.р Вледимир Сотиров от София-"Адаптация".Отидох доста интусиазирана при него,но останах объркана.Остави ме без никакви лекарства,като обяснението му беше,че до сега не съм се излекувала с тях.а аз се чувствам зле и освен атаките усещам,че и депресията започва да ме преследва.
Аватар
zvezda
кандидат
 
Мнения: 175
Регистриран на:
08 Авг 2007, 10:39
Местоположение:
Хасково

Мнениеот armani_axn1 » 22 Юни 2009, 19:18

Деси,благодаря ти мн за подкрепата! :flower: Да,знам,че тр да отида на психиатър,но ме е страх,че ще ми изпише антидепресанти и незнам дали някога ще ми ги спре.А,аз искам да си имам бебе по нататък,а знам че тогава не можеш да ги пиеш.А и сякаш ми се иска да забравя за това си състояние...
Nessun maggior dolore che ricordarsi del tempo felice nella miseria!
Аватар
armani_axn1
кандидат
 
Мнения: 230
Регистриран на:
09 Юни 2009, 21:37
Местоположение:
Варна

Мнениеот Eva_88 » 22 Юни 2009, 20:42

Zvezda,
Аз прочетох поста от преди няколко дни, но това което мисля не е това, което искаш да чуеш.
Първо. Докторът явно е наясно, че лекарствата помагат на определен процент от хората, но не и на теб. Айнщайн мисля казва, че лудостта е да правиш едно и също нещо отново и отново по същия начин, а да очакваш различен резултат. Според мен този доктор е проявил съвестност.
Ако искаш да си караш по стария начин, отиди при психиатрите, които в продължение на години са ти изписвали лекарства.
Второ. Какво те спира да се обадиш по телефона на този психиатър или да изпратиш е-мейл, като казваш това, което пишеш тук или с въпросите, които имаш.
Eva_88
вътрешен човек
 
Мнения: 934
Регистриран на:
10 Фев 2007, 09:29
Местоположение:
не живея в България

Мнениеот ofortuna » 23 Юни 2009, 10:04

Отново имам падение във възстановяването ми. На два месеца ципралекс и флуанксол съм. Но от известно време пак съм зле. Отново първо загубих смисъла в живота си и после напрежението и после натрапливостите. Постоянно си мисля, че след като развих от ПР ОКР, то тогава нищо не пречи да развия и биполярно (сега от това се страхувам) или тям някое друго разстроиство. Пак се отчаях и пак нещо не виждам смисъл в целия живот.

Преди поне успявах на лекарства да си живея живота, сега още не мога. Всичко ми е ужасно скучно и тъпи, просто не ми се прави нищо.

А в петък съм при пси. Неискам да ме вижда така , за да ми спре флуанксола, който пия два месеца, а никой тук не го е пил толкова много.

Офф, защо все така става :(((
Аватар
ofortuna
кандидат
 
Мнения: 171
Регистриран на:
13 Апр 2009, 08:46
Местоположение:
София

Мнениеот zvezda » 23 Юни 2009, 10:40

Здравей,Ева!Благодаря ти за отговора.Аз също мисля,че този лекар е съвестен и каза това,което мисли.Но незнам дали ме разбра,аз самата искам да спра АД и го направих както вече казах.Но уви,само след месец започнах да се влошавам.Опитах наистина опитах да се справя сама,но отново паднах в тази дупка,от която сама не мога да изляза.Не съм се отказала,ще отида пак при него,за да видя какво смята да предприемем.Оше веднъж ти благодаря за отговора,желая ти само усмивки!
Аватар
zvezda
кандидат
 
Мнения: 175
Регистриран на:
08 Авг 2007, 10:39
Местоположение:
Хасково

Мнениеот Ани » 23 Юни 2009, 14:07

Здравейте,момичета. Доста пъти писах за моя проблем и вече ми е неудобно да споделям,но.....Тормози ме една мисъл: казват,че за да не мислиш за проблема си/в моя случай депресията и ПР/ ,трябва да се ангажираш с нещо. Ето,днес ми е 7-ми ден с анзфранила. Реших да стана,макар,че съм доста отпаднала и да се заловя за работа. пуснах прахосмукачка и изчистих праха в целия апартамент,проснах прането и когато вече започнах да готвя,треперех цялата,изпотих се,получих сърцебиене и сега пак съм отчаяна. Е,как да продължавам от тук нататък. Ако можете,дайте ми съвет! Поздрави и дано се намери някой,който да ме разбере!
Аватар
Ани
приятел
 
Мнения: 506
Регистриран на:
19 Фев 2007, 21:52
Местоположение:
Козлодуй

Мнениеот smile_04 » 23 Юни 2009, 14:26

Ани написа:Здравейте,момичета. Доста пъти писах за моя проблем и вече ми е неудобно да споделям,но.....Тормози ме една мисъл: казват,че за да не мислиш за проблема си/в моя случай депресията и ПР/ ,трябва да се ангажираш с нещо. Ето,днес ми е 7-ми ден с анзфранила. Реших да стана,макар,че съм доста отпаднала и да се заловя за работа. пуснах прахосмукачка и изчистих праха в целия апартамент,проснах прането и когато вече започнах да готвя,треперех цялата,изпотих се,получих сърцебиене и сега пак съм отчаяна. Е,как да продължавам от тук нататък. Ако можете,дайте ми съвет! Поздрави и дано се намери някой,който да ме разбере!


Ани спокойно!Ти си в началото на лечението, не се предавай още сега!Ако си мислиш, че и този АД няма да ти помогне както другите, по - добре го спри, няма смисъл от него ако не вярваш в него!Звучи глупаво, но е така :) Ето, ти си направила голяма крачка, раздвижила си се въпреки, че ти е било тежко.. и е нормално (за нашето състояние) след това да си се почувствала малко зле, аз например като се качвам по стълби получавам сърцебиене :D Така, че не се шашкай, опитът е бил неуспешен, но е крачка напред! И следващия път като започнеш да шеташ из къщи си пусни музика и то силно (ако имаш тази възможност де), пей, тънцувай ... :D страшно отпуска! :wink:
Аватар
smile_04
приятел
 
Мнения: 321
Регистриран на:
03 Фев 2008, 14:57
Местоположение:
Сливен

Мнениеот Ани » 23 Юни 2009, 15:01

Благодаря за подкрепата,но....искам най-после да се почувствам здрава,да имам енергия,поне дотолкова,че да мога да ходя и на работа. О, Боже,трябва да започна работа след10 дни,но едва ли гадорията ще изчезне до тогава!
Аватар
Ани
приятел
 
Мнения: 506
Регистриран на:
19 Фев 2007, 21:52
Местоположение:
Козлодуй

ПредишнаСледваща

Начало  • Назад към Паническо разстройство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта