Време е за Хелоуин

Време е за Хелоуин

Хелоуин не е български празник, но пък носи...

Когато си правим плитка – практични съвети

Когато си правим плитка – практични съвети

Плитката е любима прическа за ежедневието и за...

Хроно диета – да се храним по график

Хроно диета – да се храним по график

Хроно диетата е хранителен режим, разработен от...

Природни средства срещу пърхот

Природни средства срещу пърхот

Често битката срещу пърхота е неравностойна....

Идеалната температура за любовта е...

Идеалната температура за любовта е...

По традиция, когато температурите паднат...

Туристите в Турция отново на рекордно ниво

Туристите в Турция отново на рекордно ниво

Приходите от туризъм в Турция са се увеличили с...

Модератори: RamboSilek, Rama

Мнениеот Раче » 07 Май 2009, 10:41

Понякога без видима причина възникват пристъпи на патологичен страх. Те се наричат панически атаки или синдром на паническите разстройства. Характерното тук е, че за възникването на този болезнен страх няма никакви външни предпоставки. Страхът се съпровожда с мъчителни емоционални преживявания, с интензивна неосъзната тревога, усещане на безпомощност и опасност за здравето, дори и за живота. В много случаи страдащият започва да се задушава. Пристъпите могат да се съпровождат със запек, с диария, с учестено уриниране. Но най-характерни са сърдечносъдовите нарушения.

“СЪРДЕЧНАТА ПАНИКА” ВЪЗНИКВА ВНЕЗАПНО В СЪВСЕМ СПОКОЙНА ОБСТАНОВКА

Паническата атака може да възникне внезапно в една съвсем обичайна и спокойна обстановка, дори и по време на сън. В такъв момент се нарушава сърдечният ритъм на болния, той получава тахикардия, кръвното налягане спада, китките на ръцете и стъпалата се изстудяват. Много неприятно и мъчително е преживяването на страх и ужас от нарушената сърдечна дейност - колебания, спиране на сърцето, треперене. Такова състояние се нарича кардиофобия. Страдащият се обръща към кардиолог и той обикновено предписва необходимите медикаменти. При паническия синдром обаче те не дават добър резултат, защото кардиологът не е взел под внимание емоционалното състояние на болния.

Проведени изследвания показали, че при сърдечна паника може да се постигне положителен ефект само при съвместно прилагане на комплекс от психологически методи – автогенна тренировка, хипноза, иглорефлексотерапия, масаж и успокоителни препарати. За предпочитане са растителните седативни препарати - валериан, глог и др., за да не се стигне до привикване към транквиланти.

ПО ВРЕМЕ НА ПРИСТЪПА В ОРГАНИЗМА НАСТЪПВА ИСТИНСКИ ХАОС

За да могат медиците да разберат какво измъчва болния - дали това е тахикардия или хипертония, или панически синдром, се налага да се проведе изследване на мозъка с биотокове - електроенцефалограма. Така се откриват признаците на повишена възбудимост в дълбочинните регулаторни мозъчни структури. След това се извършват хормонални изследвания, чрез които може да се уточни характерната за паническия синдром дезорганизация на определени процеси в организма. По време на пристъпа организмът хаотично започва да отделя адреналин, норадреналин, кортизол и други хормони. Това означава, че временно е нарушена функцията на жлезите с вътрешна секреция - хипофизата, надбъбречната, задстомашната и щитовидната. Този хаос в организма говори за наличие на сложно невропсихологическо заболяване от хроничен характер. То действа разрушително на психиката и намалява работоспособността. Изисква се сериозно систематично лечение при невротерапевт и психотерапевт.

ПАНИЧЕСКАТА АТАКА МОЖЕ ДА Е С НАСЛЕДСТВЕН ХАРАКТЕР

Синдромът на паническите разстройства има наследствен характер. Почти 80 на сто от болните имат роднини, страдали от това нарушение. Повечето от тях са имали проблеми и в детска възраст - например симптоми на вегетосъдова дистония, пристъпи на мнителност, страх и др. За появяването на подобни пристъпи обаче спомагат и социалните стресове, хроничната умора, заседналият начин на живот и злоупотребата с алкохол. Паническата атака може да бъде провокирана от грип и всякаква инфекция, неправилен прием на медикаменти, житейски сътресения, семейни конфликти и не на последно място - отслабване на организма.

ЛЕЧЕНИЕТО ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ НАВРЕМЕ, ЗАЩОТО ЗАБОЛЯВАНЕТО НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ ОТ САМО СЕБЕ СИ

При синдрома на паническите атаки се наблюдават не само психологически, но и соматични нарушения. Това е психосоматично заболяване. За лечение и профилактика се изисква сериозен комплексен подход. Основно правило за предотвратяване на пристъпите е здравословният начин на живот. Това значи да увеличите двигателната си активност, да не злоупотребявате с цигарите и алкохола, да се храните рационално с богати на витамини продукти, за предпочитане от растителен произход.

Най-добър лечебен ефект се постига чрез съчетаване на леки антидепресанти и невролептици от ново поколение, но в малки дози - те се приемат по специална схема в продължение на няколко месеца. Прилагат се и лечебно-психологически методи – например автогенна тренировка. Понякога се прибягва и до хипноза и рефлекторно- терапевтични процедури – кинезитерапия, акупунктура, мануална терапия и др. Такова комплексно лечение дава много добри резултати, ако заболяването не се е задълбочило. Болният се избавя от признаците на вегетосъдовата дистония. Той нормализира психологическото си състояние, възстановява работоспособността си, подобрява се настроението му. Освен това възвръща адекватните си емоционални реакции, а това позволява да приема по-оптимистично съществуващите проблеми. Лечението на паническите атаки трябва да започне колкото се може по-навреме, за да не се нанесе сериозна вреда на нервната система и на организма като цяло. Не чакайте заболяването да изчезне от само себе си. Това е малко вероятно.

АВТОГЕННАТА ТРЕНИРОВКА Е НАЙ-ЕФИКАСНИЯТ НЕМЕДИКАМЕНТОЗЕН МЕТОД НА ЛЕЧЕНИЕ

Този метод е достъпен и много ефикасен. Не случайно в Европа и САЩ има специални клиники. Те са много авторитетни, защото са доказали ефективността на метода при лечение на невросоматични и психични заболявания, в това число и при сърдечна аритмия, бронхиална астма, понижено настроение, апатия, алергия и други стресови заболявания. Класическият комплекс по автогенна тренировка включва шест упражнения. Изходната поза, която позволява максимална мускулна релаксация, се нарича позата на кочияша. Тялото е наклонено напред, главата е отпусната, краката леко разтворени, а ръцете свободно лежат на коленете с длани, насочени надолу. Заемете позата и едно след друго изпълнявайте упражненията, които ще неутрализират вашата тревожност и няма да допуснат панически пристъп.

Прочети и запомни!

Първо упражнение. В поза “кочияш” мислено предизвикайте усещане за тежест в дясната китка. Когато усетите как ръката ви “се е наляла с олово”, смятайте, че упражнението е изпълнено.

Второ упражнение. Мобилизирайки въображението си, трябва да придобиете реално чувство за затопляне в дясната китка. При това самовнушение температурата наистина се повишава и това е научно доказано.

Трето упражнение. Мислено проникнете в своето сърце, усетете го, вслушайте се в неговата работа и предизвикайтечувство на равно, ритмично, надеждно сърцебиене. Ако в този момент се направи ЕКГ, тя наистина регистрира нормално и спокойно функциониране на сърцето.

Четвърто упражнение. По същия начин опитайте да почувствате гръдния си кош и белите си дробове и предизвикайте плавно, спокойно и свободно дишане.

Пето упражнение. Насочете вниманието си към зоната на слънчевия сплит. Там има струпване на вегетативни нервнивъзли. Слънчевият сплит се намира в корема между пъпа и долния край на гърдите. Трябва да се опитате да усетите умиротворяващо, приятно, равномерно затопляне на това място.

Шесто упражнение. Предизвикайте усещане за лека прохлада върху кожата на челото си.

Всяко упражнение заема 5-6 мин., ако, разбира се, ви се удаде да предизвикате необходимите усещания за 1-2 мин. По-нататък постепенно ще свикнете да изпълнявате упражненията за по-малко време. В края на сеанса, когато мускулната система е отпусната, а мозъкът е подготвен за възприемане на оздравяващата психологическа настройка, пациентът си поставя конкретна лечебна цел. При паническите атаки целта е увереност в себе си, душевно спокойствие, убеденост, че ще преодолее пристъпа.

Вие можете напълно да преодолеете заболяването, ако прилагате поне два месеца комбинирано лечение, без да се откъсвате от всекидневния си живот и работа, но под наблюдение на квалифициран лекар – невропсихотерапевт.

http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=4368
Аватар
Раче
наш човек
 
Мнения: 2306
Регистриран на:
12 Юни 2007, 21:00
Местоположение:
София

Мнениеот Раче » 03 Юни 2009, 18:15

Тревожност, психосоматика и абнормно поведение на боледуване
Често срещани психични разстройства


МАЛКА ПСИХИАТРИЯ ИЛИ ПСИХИАТРИЯ ЗА ВСЕКИ



Тревожност, психосоматика и абнормно поведение на боледуване.



Д-р Владимир Сотиров



Амбулатория за психично здраве „Адаптация” – София

www.adaptacia.info



Въведение.



„Малката психиатрия” или т.нар. гранична психиатрия се занимава с честите психични разстройства, такива като тревожните и депресивните разстройства. За разлика от нея „голямата психиатрия” се занимава с тежките психични разстройства, такива като шизофрения и биполярно афективно разстройство, наричани понякога „големи психози”. Освен това граничната психиатрия изследва и различни психологични и поведенчески аспекти на боледуването, разбирано като човешко поведение, проявяващо се в специфичните ситуации на изразяване на страдание и търсене на помощ и притежаващо свои специфични характеристики. Като всяко човешко поведение, поведението на боледуване може да бъде нормално или патологично. В тази статия ще бъдат засегнати някои аспекти от предмета на „малката психиатрия”, като в същото време ще прочетете коментари, свързани с поведението на боледуване – в норма и патология, проявявано от хората, търсещи помощ.





Тревожност.



Тревожността е спътник на човека още от древните времена, предшествали превръщането му в Homo sapiens. Тя е чувство, възникващо в ситуации на опасност. Тя отключва инстинкта за самосъхранение. Този инстинкт може да се прояви в три основни направления – бягство, нападение, вцепенение (мнима смърт). Тревожността е „токсична” за здравия разум. Колкото по-силно изразена е тя, толкова по-силно е блокирана способността на човек да мисли логично и рационално, да разсъждава разумно. Силната тревожност отключва примитивното инстинктивно поведение.



Не винаги опасността е ясно очертана. В някои случаи тя се долавя смътно, интуитивно. Често тя не е външна, а е локализирана във вътрешното интрапсихично пространство. Понякога е илюзорна, ирационална, несъществуваща обективно. Друг път е провокирана от вътрешен психологически конфликт, проявен от сблъсъка между две взаимно изключващи се, противоположни тенденции или желания.



Тревожността като субективно емоционално преживяване, независимо от нейния произход, винаги се интерпретира като сигнал за наличие на опасност. Когато тази опасност не е свързана с външно, обективно настъпило събитие (или такова събитие не е било регистрирано от съзнанието), тя се проявява като дифузна, безобектна, генерализирана тревожност. Този вид тревожност е най-мъчителна за понасяне.Тя е навсякъде около нас и в същото време никъде. Като гъста мъгла. Или като непрогледна тъмнина. Не виждаш нищо, нямаш никакъв ориентир, но знаеш, че всяка крачка, накъдето и да поемеш, може да бъде фатална. В такива случаи опосността, ако изобщо съществува обективно, не може да бъде локализирана. Отсъствието на възможността за сетивен (напр. визуален) контрол върху света около нас, само по себе си се интерпретира като опасност и предизвиква безпокойство, тревожност или дори панически страх. Защото не разполагаме с надеждна информация, въз основа на която да предприемем действен контрол над източника на опасност.





Смисълът на тревожността.



За тревожността винаги има причина! Тя е сигнал за опасност. Каква е тази опасност, обаче? И в какво се състои тя? Когато тя не е видима, реална, в пространството около нас или не е свързана с наличието на предпоставяща патология във функционирането на организма. Отговорът на този въпрос може да даде само психологическото консултиране.



Веднъж възникнала, тревожността има нужда от обект, с който да бъде свързана. Дифузната, безобектна тревожност е непоносима и в своите крайни варианти тя може да се прояви с тежка дезорганизация на мисленето и поведението, или иначе казано да прерастне в остро психотично разстройство, манифестирано клинично с полиморфна и неспецифична симптоматика. За да не настъпи разпад на психичната организация под напора на необузданите хаотични страхове, опасността трябва да бъде опредметена, конкретизирана, да има източник и посока, най-малкото, за да се държи под око,. В такива случаи проектирането на опасността в конкретни обекти (подозираната болест, или по-точно – когнитивната конструкция за болест също може да изпълнява роля на вътрешен сурогатен обект) представлява защитен механизъм, предпазващ психиката ни от фатална дезорганизация.



Проекция – психичен защитен механизъм за отричане и излъчване извън себе си на непозволени мисли, представи, влечения и чувства и приписването им на други, външни обекти (други хора). Едно от най-често проектираните върху други хора чувства е вината („Не аз, той е виновен”) – да се сложи дод черта



Когато тревожността е силна или продължителна, тя трябва да бъде отреагирана. Ако обаче причината за тревожността не е осъзната или нейното изразяване е потиснато (например поради очакване за морално санкциониране от страна на другите като проява на слабост или страхливост), на помощ идват заобиколни пътища за нейното изразяване. Много чест защитен механизъм за отреагиране на тревожността е соматизацията.



Соматизация[1] - формиране на телесни симптоми в отговор на стрес или психична травма; даване на външен израз на психично страдание чрез телесни симптоми – да се сложи под черта





Маскирана депресия.



С това понятие се обозначава депресивно разстройство, което е прикрито зад разнообразни, а често множествени и неспецифични телесни оплаквания (например главоболие, нарушено храносмилане, безапетитие, слабост, тежест в сърдечната област и други). Водещите оплаквания, с които пациентът отива при лекаря са именно телесните оплаквания, а не психичните, които са прикрити (маскирани) от соматичните. Основен механизъм за преобразуване на психичните симптоми в телесни е соматизацията.





Соматизация и поведение на боледуване.



Тялото като инструмента за излъчване на послания. Телесните симптоми като символи.



Тревожността винаги се съпътства и проявява чрез телесни симптоми. Независимо дали опасността е действителна или илюзорна, външна или интрапсихична, тялото реагира по един универсален, неспецифичен, стереотипен механизъм. Отделя се т. нар. хормони на стреса (с основни представители кортизол и адреналин), чиято задача е да подготвят тялото да посрещне опасността. Телесните проявления на тревожноста (симптомите) са разнообразни – сърцебиене, изпотяване, пребледняване, изтръпване, стягане в гърлото, усещане за тежест или „буца” под лъжичката, позиви за уриниране, разтреперване, подкосяване на краката, пресъхване на устата, разтреперване на гласа, усещане за прималяване, световъртеж, учестено дишане, напрежение в главата и т.н. Паралелно с това, обхвата на съзнанието се стеснява и вниманието се съсредоточава предимно върху усещанията от тялото. Такива симптоми като световъртеж, замаяност, загуба на сетивност, изтръпване, прималяване и други, представляват телесни метафори за липса на стабилност, символизиращи загубата на усещането за сигурност и контрол в психологически и екзистенциален план.



Когато човек не се чувства физически добре и изпитва телесен дискомфорт, много лесно може да направи допускането, че има някаква физиологична причина за това. Допускането се превръща в убеждение. Решението да се отиде на лекар, изглежда логично. Ходенето по лекари като дезадаптивна защита, като псевдосправяне. Защото имя ясна последователност от стъпки, които трябва да се направят. Влизаш в роля с ясно предписани правила, които следваш. Някой друг, извън теб, някой експерт, който е учил за това и на когото това му е работата, ще открие причината за усещането на дискомфорт и ще ти даде съвет, ще ти предпише лечение. Толкова е изкушаващо да се вярва в това – в наличието на достъпно решение, на една ръка разстояние, в близката амбулатория.



На първо време ходенето по лекари води до намаляване на тревожността – отишъл си при специалист, който знае какво трябва да се направи! Но в по-дългосрочен план то само по себе си се превръща в проблем, защото води до абнормно поведение на боледуване – човек започва да се държи като болен, без да е болен.



Който търси - намира! Който търси болести в себе си - намира!

А лекарите са експерти в това да намират болести у другите. Няма идеално функциониращи организми. Все в някоя система ще има отклонение от нормата. Това все още не означава болест, но е основание за поставяне на диагноза. Диагнози лесно се поставят от лекарите – това им е работата. Има много диагнози, зад които не стои болест, а обозначават само нарушена функция, обобщават „симптоми” (в същност оплаквания). Класически пример в това отношение е диагнозата „вегетативна дистония” – няма такава болест или разстройство; това не пречи обаче на някои лекари да поставят тази диагноза („диагнозата” в този случай представлява по същество един етикет, знак, с който лекарите бележат пациентите с разнообразни вегетативни оплаквания, при които не се открива някаква физиологична причина за тези оплаквания). Ако нямаш диагноза, не си интересен за лекарите; в този случй те нямат основание да предписват лечение, да съветват, т.е. да практикуват социална власт от позицията на експерти. Диагнозата им дава такова основание. А колкото по-завъртяна и неясна е диагнозата (например казана на латински), толкова повече власт им се делегира от самите носители на тази диагноза. Лекарите се превръщат в посветени жреци, които свещенодействат върху невежите и простодушни пациенти!



Диагноза и болест са две различни неща. Зад диагнозата не е задължително да стои болест! Такова разминаване е относително често срещано в ситуации, в които диагнозите се поставят само на базата на оплакванията на пациента и наблюдаваното поведение на боледуване (както е в психиатрията), а не на основата на инструментални и лабораторни изследвания.



Разбира се, това „абнормно поведение на диагностициране” не е обусловено само от болезнения стремеж на лекарите да практикуват социална власт. Склонността към поставяне на диагноза е свързано и с желанието да се отговори на очакването на самите пациенти. А също така и с наличието на собствен терапевтичен ефект на самия акт на диагностициране. Парадоксално на пръв погледа, но поставянето на диагноза често носи известно облекчение. Алтернативно на това, забавянето на процеса на диагностициране води до нарастване на тревожността. Първоначалното успокояване от поставянето на някаква диагноза действа на принципа „Аха, значи от това било”. Причината е установена, разпозната, локализирана. Не е вече нещо мистериозно, абстрактно, дифузно. Сега остава само да се предпише лечението, което ще доведе до оздравяване.



Отивш на лекар с надеждата да ти кажат какво не ти е наред – да открият причината за дискомфорта, който изпитваш и да ти дадат рецепта, лекарство, което ще ти помогне отново да се чувстваш добре. Колко изкушаващо примамливо е да знаеш, че там някъде има специалисти, на които работата им е да ти помогнат да се избавиш от страданието.



С поставянето на диагноза поведението на боледуване се валидизира като адекватно, желано и очаквано от лекарите, близките, колегите, роднините, съседите, а също и от самите пациенти. Всички те, в общия случай помагат на пациента да практикува поведение на боледуване, адекватно на диагностицираното разстройство. Например ако е диагностицирана херния и е предписано избягване на вдигане на тежки неща, това избягване е специфично за поведението на боледуване при херния. Ако е диагностициран прекомерен „психоемоционален стрес”, избягването или редуцирането на стресогенните фактори е част от предписваното и очаквано поведение на боледуване.



Поведението на боледуване е специфично поведение. Една от характеристиките му е, че започваш да се наблюдаваш внимателно. Включва се т.нар. селективно внимание – човек се вторачва в собственото си тяло и така фино калибрира рецепторите си да регистрират телесните усещания, че вече и нормални, доскоро подпрагови (такива, които не са били регистрирани досега) усещания от тялото, вече се регистрират и интерпретират като необичайни, а значи – патологични.



Поведението на боледуване представлява опит да се възвърне усещането за контрол върху ситуацията чрез контрол върху собственото тяло. С това се обясняват и голяма част от хранителните разстройства (като анорексия и булимия, например).





Нуждата от усещане за контрол.



Колкото повече се опитваш да контролираш нещата около себе си, толкова повече не успяваш, съответно толкова повече „доказателства” трупаш за собствената си неспособност да постигнеш желаното, респ. толкова повече, чисто компенсаторно, се разраства болезнения (невротичен) стремеж към контрол. Затова перфекционистите са нещастни и перфекционизмът е страдание, болест, невроза.



Когато не успяваш да се справиш с нещата вътре в теб, да ги изясниш, отреагираш, подредиш и напаснеш хармонично едно към друго, тогава се обръщаш към нещата около теб, тези, които са под ръка – и започва голямото чистене и подреждане като компенсаторно (невротично) поведение.





Ползата от психотерапията.



Кой е моментът, в който тревожността и съпътстващите я симптоми се появяват за първи път в живота ни? Какво се е случвало точно тогава? Или пък не се е случвало, а много сте искали да се случи? Кои са факторите, които са ги породили и са отговорни за тяхното устойчиво задържане във времето?

Отговорът на тези и други подобни въпроси е важен, защото той може да ни даде ключът за смисъла на симптомите. Какво изразяват те? Какво се крие зад тях? Какви наши потребности не са били удовлетворени и са били „заместени”, маскирани от симптомите? Каква промяна налагат, за да се освободим от тях? Търсенето на тези отговори изисква полагане на известни усилия. Понякога този процес се случва спонтанно и води до самоизлекуване. Друг път той е труден и продължителен. Във втория случай можем да продължаваме да се опитваме да търсим сами отговорите на тези въпроси, но по-добрият вариант е да се обърнем за съдействие към професионалист. Такива професионалисти са психолозите и психиатрите, които са обучени в някое от направленията на психотерапията. Всъщност „лечението” до голяма степен се състои в търсенето и откриването на тези отговори. Важно е да се открият психологичните проблеми, които се крият зад симптомите. Тези проблеми може да са свързани с отношения със значими за нас хора. Затова е важно да се изследват взаимоотношенията с тези хора – родители, съпруг/интимен партньор, деца, колеги... Липсата на такива взаимоотношения също може да бъде фактор, пораждащ, респ. подържащ симптомите на депресия и тревожност. Понякога е трудно да се говори за тези взаимоотношения. Друг път те са много объркани, противоречиви, болезнени или пък изобщо липсват? Ролята на психотерапевта е да подпомогне и улесни този процес на изследване на психологичните причини и вътрешни конфликти, пораждащи и поддържащи тревожността и съпътстващите я симптоми.



Когато интрапсихичните конфликти изкристализират и се очертаят ясно на повърхността, страданието не отминава. Но то престава да бъде изместено, невротично. Вече има директна връзка между страданието и предпоставящите го фактори. Човек знае в каква посока да работи, а не се лута безпомощно в съмнения и догатки, в напразни изследвания и консултации с лекари и/или екстрасенси.



Психотерапията е средство за постигане на просветление (инсайт[2]) и катарзис[3]. Мъглата около теб се избистря. Откриваш истината, изстрадваш я, приемаш я и преставаш да бъдеш невротичен. Проблемите вече не са навякъде около теб – те са на точно определено място в теб или в пространството около теб. Вече можеш да ги манипулираш (включително като говориш за тях) като ги споделяш. А споделянето, само по себе си лекува- отреагираш, изразяваш емоциите си. Изясняването на проблема е 90% от лечението.



Психотерапия не означава съветване. Тя е дискретно насочване. Това е механизъм за насърчаване и съдействие за правене на собствени открития и взимане на самостоятелни решения. Тя е помощ за самопомощ.





Лекарствата.



Медикаментите са помощно средство, подпомагащо лечението на тревожността.



Само лекарствата не са достатъчни, защото те не дават отговори. Не водят до просветление, до ново разбиране и концептуализиране на събитията в живота ни и тяхното въздействие върху психиката. Лечение само с лекарства не е достатъчно. В известна степен лекарствата могат да потиснат някои от симптомите, но не и да ни излекуват. Те са помощно средство – инструмент за частичен контрол върху симптомите, особено в периодите, когато те са много силно изразени. Диагнозата „тревожно разстройство” (или други свързани диагнози, например „панически разстройство”) е само етикет, описващ външните прояви на психичното страдание. Тя не казва нищо за причините, които стоят в основата и са породили страданието. Затова лечението с лекарства е симптоматично, т.е. „лекува” симптомите, но не и причината. Ако паралелно с лекарствата не се проведе и психотерапия, не е реалистично да се очаква, че ще се излекувате само с приема на медикаменти. Лекарствата могат да потискат симптомите, но не и да лекуват в истинския смисъл на думата.



Лекарствата срещу тревожност (т.нар. анксиолитици[4]) не бива да се предписват по схема. Предписването на успокоителни трябва да се използва като отношенчески механизъм за делегиране на пълномощия, да се овласти самия пациент, да се обучи и да получи свободата сам да преценява в кой момент колко да вземе (в някакви по-общи граници, поставени от лекаря). Защото това възвръща усещането за контрол – ти сам управляваш симптомите си, а не си пасивен изпълнител. Центърът на контрол е отново в теб, а не във външна по отношение на теб инстанция (лекаря) когато единственото, което ти остава е да изпълняваш чужди решения.



Начинът на предписване на успокоителни лекарство по типа „при необходимост” е превенция и на формиране на зависимост, не само по отношение на активното вещество, съдържащо се в лекарството, но и по отношение на лекаря. Информирането и обучението на пациента, неговото овластяване за взимане на самостоятелни решение по повод на неговото здраве и лечение, е терапевтичен подход, изискващ излизане от обичайните роли на пацент и терапевт, насочен към личностовото израстване на въвлечените в тези роли индивиди.





Заключение.



Тревожността е естествена и нормална емоция. Тя може да бъде адекватна реакция на външен или вътрешен дразнител, но може и да прерастне в патологично състояние (тревожно разстройство), нарушаващо сереиозно психичното и социално функциониране на индивида, а също така и до значимо понижаване на качеството на живот.



Тревожните разстройства са сравнително добре проучени и описани. Те подлежат на терапевтично повлияване. Най-доброто лечение на тревожните разстройства е комплексно – както с медикаменти (грижата за което имат лекарите-психиатри), така и с психотерапия, провеждана от квалифициран психотерапет. Изследванията показват, че комбинираното лечение с медикаменти и психотерапия при тревожните разстройства е по-ефективно от лечението само с медикаменти или само с психотерапия.

http://mh-center.info/mentalhealth/diseases/5/9/
Аватар
Раче
наш човек
 
Мнения: 2306
Регистриран на:
12 Юни 2007, 21:00
Местоположение:
София

Мнениеот Micha79 » 20 Юли 2009, 14:56

Благодаря за точнато и обстоятелствено обяснение.То ми помогна за доизясняване на някои неща! но в днешно време ще е истински късмет да попаднеш на съвестен лекар или психотерапевт.Оказва се ,че вече,ако ти поставят "точна" диагноза си късметлия,което е жалко и много опасно. Симптомите на паническо разстрройство биха могли да се дублират с тези на различни хормонални или функционални проблеми.Да не забравяме,че най-важна е вярната диагноза, а не сами да си определяме болестите и методите на лечение! Слава Богу,аз попаднах на адекватен,изключително съвестен психотерапевт,човек,който очевидно държи на пациентите си и на името си, а не само на хонорари и фасони,с което се сблъсквах в продължение на година!Успех на всички!
Аватар
Micha79
нов
 
Мнения: 9
Регистриран на:
12 Юли 2009, 23:42
Местоположение:
Разград

Мнениеот Раче » 10 Окт 2009, 17:49

[img]Паническите атаки са твърде плашещи състояния за всеки, сблъскал се с тях! Най - страшното при тях са не толкова телесните симптоми, но самият страх. Ето някои видове страх при ПА, степенувани по силата си:

- Страх от самия страх -
в корена на поддържането на този най-сърцевинен страх лежи ОТНОШЕНИЕТО, НАСТРОЙКАТА на съзнанието ти по отношение на страха - желанието ти за бягство от страха или желанието за преборването му, за контролирането му! Колкото повече отбягваш страха си чрез опити за отбягване места, хора и ситуации, които биха предизвикали ПА, толкова по-силен става той в дългосрочен план. Колкото повече се опитваш да бъдеш силен и контролиращ, толкова повече подхранваш страха си с битката си против него! Страхът в теб е като едно малко дете. Една емоционална част от цялостната ти личност, малко дете - ти самият. Ако се бориш против това уплашено дете в теб, ако се опитваш с всички сили да го прогониш, да го натикаш в тъмницата на подсъзнанието си, резултатът ще бъде, че то ще се уплаши още повече, ще се отчае и депресира. А неговите чувства са твои чувства! Ако се опитваш да избягаш от това уплашено дете - паника в теб като отбягваш ситуации и места, които водят до проявата му, то ще намери начин да се свърже с теб дори без никакви външни поводи, дори в уюта на дома ти или по време на съня ти. Защото ще плаче отчаяно, търсейки вниманието ти! А неговото отчаяние е твое отчаяние! Това дете - страх жадува за прегръдката ти, пълното ти и безусловно приемане и толерантността ти към тревожните му изблици. Толерантност, прегръдка и приемане, водени от любовта ти към него! Защото То си Ти - една емоционална част от теб, която е нужно да се научиш да успокояваш, приемаш, издържаш и с която да съжителстваш. Когато промениш отношението си към своята паника - дете и любящо го прегръщаш винаги, когато почувстваш тревожността му, ПА ще се стопят до лека неутрална емоционална и телесна възбуда. Научи се да посрещаш, издържаш и прегръщаш приемащо с искрена любов страха си! Това е истинският ключ към неговото трансформиране в спокойствие и сила! Тогава това вътрешно уплашено дете в теб пораства, преодолява психотравмите си, генетичните си предиспозиции и самия си навик да се страхува - превръща се в една по-спокойна и сигурна емоционалност. Твоята собствена!

- Страх от телесните симптоми -
Знаеш ли, че сърцето ти може да бие с 200 удара в минута в продължение на дни и да бъде съвършено здраво? А при ПА то се разтупква с далеч по-нисък ритъм и за много по-малко време. Знаеш ли, че замайването, акушерската ръка, тръпките, игличките и вибрациите, чувството за дереализация и деперсонализация, подкосяването на краката и т.н. и т.н. идват от хипервентилацията, която без да съзнаваш, си причиняваш с напрягането на диафрагмата и гърдите си, което води до плитко ускорено гръдно дишане?!? С усвояването на една връзка между съзнанието и тялото ти в процеса на мускулна релаксация, пренесена в ежедневието ти, ти се научаваш съзнателно да управляваш телесните си стягания и блокажи. А това ти дава възможност да се научиш да дишаш пълноценно - освен с връхната част на гърдите си, също и със стомаха и диафрагмата си. Тогава телесното ти налягане, което при ПА се акумулира само в горната част на тялото и главата ти, се разпределя равномерно и в долната част на тялото ти и в цялото тяло! Цялостното дишане уравновесява нивата на кислород и въгл. двуокис в кръвта ти и успокоява голяма част от телесните симптоми на ПА. Можеш да си помогнеш и с дишане в хартиена кесия. Дишането и релаксацията са чудесни инструменти, но са само помощни средства - бастунчета! Основното отново е отношението ти! Отношението към замайването, тръпките и т.н. Нужно е да ги приемеш като нещо напълно безвредно, неутрално и дори приятно! Да, дори приятно! Защото йогите например чрез дишане си причиняват точно същите телесни процеси, но ги преживяват с чувство на духовно блаженство! Защото ги приемат за носещи им блаженство и разширение на когнитивния им потенциал! Изпълнявай релаксацията и пълното дишане, но едновременно с това обикни замайването си, обикни дереализацията и деперсонализацията си, обикни треперенето и игличките, изпотяването си, обикни горещите си и студени вълни! Те са такива, за каквито ги приемаш! Сами по себе си са просто неутрални и абсолютно безвредни телесни реакции! Защо да не използваш повишената си телесна и емоционална чувствителност и да я приемеш за нещо чудесно?! Чудесно, защото имайки я, притежаваш рядката възможност да преживяваш света по много по-дълбок и духовен начин от обикновените и по-грубички от теб хора! Защото ако имаш ПА, със сигурност си дълбоко чувствителна и творческа натура! А телесните симптоми на ПА са един добър трамплин за разширяването на творческия ти потенциал. Просто ги приеми за такива! Обикни ги! Те събуждат в теб нови нива на когнитивно функциониране. Когато изпиташ дереализация и депрсонализация, зарадвай им се. Отпусни се в тях и усети блаженството на временното откъсване от света и егото си. Никой никога не е полудял или умрял от ПА. Когато така приемеш дереализацията, вместо да се бориш с нея и да се напрягаш още повече, тя е преживявана като носещо радост преживяване. А парадоксът е, че именно когато приемеш и обикнеш истински тези си телесни и психични преживявания, те се случват с далеч по-малка сила и продължителност!

- Страх от загуба на контрола и мнението на хората -
ПА са реалност. Те са нещо напълно нормално. Ако имаш чувствителна кожа и слънчева алергия, нима е нужно да го криеш от другите? Ако имаш бемка на бузата, трябва ли да я криеш? Не, нали! По-добре да превърнеш това, което имаш, в предимство! Това, че имаш ПА означава единствено, че си дълбоко чувстващ нещата, чувствителен и долавящ фините нюанси на живота човек! Гордей се с това! Разкажи за паническите си атаки на колегите си, на шефа си, на приятелите си. Направи ги обществено достояние! Гордей се с тях! Заяви себе си такъв какъвто си и се гордей със себе си! Когато обикнеш паническите си атаки, когато обикнеш самият им корен - страха от тях, ти ги овладяваш в огромна степен. Те се трансформират в творческа, социална и професионална амбиция! Виж звездите по света и в България. Виж ТВ водещите на предавания. Виж всички успели хора! Всички те са превърнали всеки свой "недостатък" в предимство и обект на харесване от другите! Когато се осмелиш да заявиш публично съществуването на паническите си атаки и смело говориш за тях, страхът от мнението на хората изчезва. Защото уважаваш достатъчно себе си, за да се приемеш такъв, какъвто си и да се заявиш в този социален свят с точно тези качества и преживявания, които имаш! Когато споделиш, може да спечелиш критика, но със сигурност ще спечелиш и подкрепа! Критиката е толкова нужна, колкото и подкрепата. Приеми я спокойно - защото се приемаш и си вярваш!
При ПА по презумпция имаме едно силно защитно желание за контрол, чрез което човек се опитва да пребори страха си! Както вече разисквахме, това е най-сигурният начин да усилиш страха си! Това желание за контрол, ако е носено дълго време, става част от характера ти и се проектира във всяка житейска сфера. А това те прави ригиден и напрегнат, нещастен и консервативен. Слабите се стремят към ред, а силните управляват хаоса! Бъди силен! Ти имаш право да грешиш - това е човешко, защото само така се учиш от грешките си! Относно мнението на хората - тое толкова важно, колкото и мнението на блоковите стени по пътя към дома ти! Хората ще кажат всичко - и имат право да го направят. Да се съобразяваш прекалено с тяхното мнение обаче означава да живееш в един социален затвор със стени от страх и с пазачи - езиците на хората! Хората уважават именно силните хора, които смело заявяват себе си такива, каквито са! Да, ти имаш ПА - понякога ще ти се наложи да приседнеш и подишаш, да потрепериш и се поизпотиш - и какво от това? Това е част от теб - от твоята цялостност, която ти приемаш и обичаш! Обикни се! Знай, че си ценен и важен - такъв, какъвто си! Когато смело заявиш паническите си атаки пред колегите, приятелите, бизнес кръга си и с радост посрещаш евентуалните им пристъпи в присъствието на който и да е - именно тогава атаките ще се сведат до една минимална и дори приятно възбуждаща те и тласкаща те към постижения нормална тревожност! Просто една лека мотивираща те тревожност - нищо повече!

[/img]

http://www.beinsadouno.com/board/index. ... entry94314
Аватар
Раче
наш човек
 
Мнения: 2306
Регистриран на:
12 Юни 2007, 21:00
Местоположение:
София

Мнениеот vvaallyyaa » 19 Авг 2012, 17:22

Паразит може да доведе човек до самоубийство

Продуктите от жизнената дейност на токсоплазмата – често срещан микроскопичен паразит в хората – могат да предизвикат промени в мозъка и да провокират опит за самоубийство. Това се казва в статия, публикувана в Journal of Clinical Psychiatry от група шведски и американски учени....


http://news.bgnes.com/view/1026925

Момичета, не знам тази статия до колко може да ви е полезна, но...прочетете я все пак и...имайте едно на ум 8)
Две неща на този свят са безкрайни - човешката глупост и Вселената. За второто не съм съвсем сигурeн...
Алберт Айнщайн
Аватар
vvaallyyaa
VIP
 
Мнения: 12898
Регистриран на:
11 Окт 2007, 07:22
Местоположение:
друг град

Мнениеот nikolai2222 » 14 Май 2014, 08:41

Не съм вярвал ,че някой ще ми помогне ,но без да искам попаднах на такъв човек.С най-голяма благодарност и признателност към доцент Христова !!!!!Извади ме от депресията и стреса,когато мислех ,че всичко е свършило за мен .Бях ходил къде ли не ,при кого ли не ,резултат никакъв-само повече ме смачкваха и потискаха всички лекарства ,които ми даваха .Имах чувството,че всеки искаше да се отърве от мен ....Телефона и е:0884549733 Наистина ще Ви помогне !!!!Поклон пред такива хора!!!
nikolai2222
нов
 
Мнения: 3
Регистриран на:
14 Май 2014, 08:16
Местоположение:
София


Начало  • Назад към Паническо разстройство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта