Оригинални сандали за лятото

Оригинални сандали за лятото

Ако любимият ви чифт летни сандали се е износил и...

Диета за щастие на д-р Уайл

Диета за щастие на д-р Уайл

Д-р Андрю Уайл е един от най-уважаваните лекари...

Адениум – пустинна роза

Адениум – пустинна роза

Адениум е екзотично и нежно цвете, с което...

Във форма по време на почивка - 7 идеи

Във форма по време на почивка - 7 идеи

Дойде сезонът на отпуските и ваканциите. Колкото...

Жизел Бюндхен без грим за Соня Рикел

Жизел Бюндхен без грим за Соня Рикел

След екстравагантната фотосесия за...

Google е изпълнил половината молби за премахване на връзки

Google е изпълнил половината молби за премахване на връзки

Най-голямата търсачка в света "Google" е изпълнила...

Модератори: RamboSilek, Rama

Мнениеот schatzi » 16 Авг 2007, 09:14

Здравейте,от няколко дни влизам във форума и чета различни мнения относно депресията и ПР.Мисля,че всичко е строго индивидуално,макар лекарствата,които ни предписват да не са толкова различни и многобройни.А мисля дори,че понякога не може да се нацели точният медикамент още в самото начало-поне при мен беше така.Преди три години след загубата на близък човек,получих ПР и психиатърът ми предписа анафранил и ксанакс,които пих около една година,докато не изпаднах в средно тежка депресия-а аз си мислех,че след като взимам такива лекарства всичко с мен ще е наред.Бях омъжена, с две деца,но не бях щастлива-докато съдбата не ме сблъска с човека,с който исках да прекарам остатъка от живота си.До тук добре,но как да обясниш на мозъка си,че за да могат децата ти да живеят с биолоичният си баща и да се чупстват добре,ти трябва да се откажеш от мечтите си,от най-нормалното желание да бъдеш щастлив.И тогава дойде тоталният срив-не виждаш светлина в тунела,няма на кого да разчиташ,защото всеки ти казва,че трябва да загърбиш собственото си щастие заради децата.Тук отварям скоба,защото не искам да звуча егоистично,но живеем в 21-ви век и не мисля,че човек няма право на малко щастие-аз обожавам децата си и знам ,че те най- много имат нужда от любов и сигурност.Аз знаех,че мога да им го осигуря и те наистина сега го имат и са щастливи.Но това е сега,а преди две години аз бях на ръба-диагнозата ми беше средно тежка депресия.Лечението-СЕРОКСАТ И РИВОТРИЛ/0,5/ и така две години.През това време получавах от време на време ПР,но депресията мисля, че отшумя-разведох се и заживях с децата си и човека ,когото обичам.Научих се донякъде да овладявам кризите на ПР,но когато не успявах взимах 1/4 ривотрил и после сън.Сега искам да спра тези лекарства,защото не искам да ги пия цял живот и отначало се страхувах,че като ги спра ще се почуствам пак зле,но в същото време знам,че всичко е в главата на човек и ако не мисли за това може да му се размине някоя кризичка.Не знам дали съм "излекувана",но смятам ,че е време да започна да разчитам и на себе си,а не само на лекарствата.Удивляват ме хората от третата възраст със своето мислене-тях живота ги е калил-бил е по прост,но и по-тежък и те пак не са изпадали толкова често в депресия и ПР.Просто са приемали някои неща за даденост/дори и смъртта/ и не са си затормозявали излишно съзнанието,мъчейки се да променят това,което не могат.Та нима всичките ни баби са живели щастливо със съпрузите си?Не мисля-те просто или са се примирявали или са изневерявали-шапка свялям на тези,които не са полудели,защото не им е било никак леко.Аз май много се отнесох,но знам че тук има хора ,които могат да ме разберат-който не е изпадал в такива състояния може най-много да изпитва състрадание.Та въпроса ми беше-спирал ли е някой сероксата и ривотрила и какви са симптомите по време на отказването от тях.Вмомента отказвам сероксата- пия само по половинка,но вчера както четях мненията ви във форума,усетих,че изпадам в безтегловност и не знаех дали ще стигна до леглото.Легнах и взех1/4 ривотрил,май само за успокоение,което е ВРЕДЕН НАВИК.Приемам всякакви препоръки относно спирането на антидипресантите и симптомите на отказване.Дано не съм ви отегчила,но искам да съм такава, каквато бях преди-силна,самоуверена и готова да се справи с всичко-знам, че човек не може да се справи със всичко и да има всичко,но за да го разбереш ти трябва време или да минеш през ПР и прихиатри и лекарства,за да разбереш колко ценен е живота.Човек трябва да щади нервите си и да не се впряга за дреболии-натрапчивата мисъл,че нещо трябва да стане на всяка цена е голям враг на психиката-това те погубва.Не правете децата си максималисти-мен ме направиха и да ви кажа,предпочитам да не бях-не може да си най.добър във всичко.Човек трябва да умее и да губи.Аз пак се разприказвах-съжалявам!Очаквам вашите съвети!
Аватар
schatzi
нов
 
Мнения: 1
Регистриран на:
15 Авг 2007, 10:49
Местоположение:
Свищов

Мнениеот hrisi » 16 Авг 2007, 10:41

Първият симптом, че не ти е време да спираш антидепресанта, си го получила. Какво да ти кажа, не те съветвам да спираш лекарствата. Но , ако твърдо си решила да ги спираш, просто ще трябва да потърпиш малко неприятните симптоми, а те могат да бъдат различни. Това зависи от организма. Можеш да започнеш с намаляване през ден - единия ден по-малката, другия ден - по-голямата доза. Така една седмица, после виж през два дена и така. Това е за антидепресанта. Ривотрила, ако го пиеш само при нужда по четвъртинка, това според мен е минимална доза, дето с нея и без нея - все тая.
Аватар
hrisi
приятел
 
Мнения: 305
Регистриран на:
25 Юли 2006, 11:43
Местоположение:
Ботевград

Мнениеот asoamore » 16 Авг 2007, 16:39

С Ривотрил от 0,5 не можеш да привикнеш.А за Сероксата си помисли добре преди да го спираш.
Да се изсуши една сълза се иска повече доблест, отколкото да се пролее море от кръв.
asoamore
приятел
 
Мнения: 561
Регистриран на:
15 Ное 2006, 16:15
Местоположение:
София

Мнениеот joji » 16 Авг 2007, 18:21

Не се притеснявай толкова от спирането на Ривотрила-не е невъзможно и както писа hrisi -1/4 от 0,5mg.е една незначителна доза,към която едва ли си привикнала.Но въпреки всичко се консултирай с твоя лекар преди да направиш каквото и да е спиране на медикаментите-той ще ти даде схема,чрез която този период ще мине най-безболезнено за теб.И въпреки всичко,моя съвет е,че трябва да си уверена в себе си преди да го направиш,защото всяко разочарование след това е неприятно(зная го от собствен опит-бързах със спирането на медикаментите,а се оказа,че не съм подготвена за това).Въпреки всичко нещата много зависят от нашата собствена борба с проблема-лекарствата са нещо като помощно средство,така че ако напълно си осъзнала този факт ти желая успех от сърце. :D
Аватар
joji
нов
 
Мнения: 10
Регистриран на:
14 Авг 2007, 09:39
Местоположение:
София

Мнениеот Деси » 16 Авг 2007, 18:24

Здравей, ШАТЗИ! Заключвам отворената от теб тема, защото по същество дублира "Лекарства". Чакаме те в общата тема ако искаш да споделиш нещо. Иначе - момичетата са принципно много прави!
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (ІІ Тимотей 1:7)
Аватар
Деси
наш човек
 
Мнения: 4818
Регистриран на:
13 Юли 2006, 20:04
Местоположение:
Русе


Начало  • Назад към Паническо разстройство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта