Засилете имунната система преди да дойде грипната вълна

Засилете имунната система преди да дойде грипната вълна

Грипната вълна се очаква след Нова година - в...

Как да носим дълга вечерна рокля – 8 модни съвета

Как да носим дълга вечерна рокля – 8 модни съвета

Избрахте ли вече тоалетите за празниците. Ако в...

Детското меню за Коледа

Детското меню за Коледа

Изготвянето на празнично меню и подреждането на...

5 традиционни рецепти за Бъдни вечер

5 традиционни рецепти за Бъдни вечер

Традицията повелява на трапезата на Бъдни вечер...

1800 елфи и джуджета атакуват рекорд на Гинес

1800 елфи и джуджета атакуват рекорд на Гинес

1800 елфи и джуджета атакуват рекорд на Гинес в...

MO-жива, весела и практична мода от Португалия!

MO-жива, весела и практична мода от Португалия!

Магазин за цялото семейство с най-добрите цени...

Модератори: RamboSilek, Rama

Мнениеот ESES » 05 Дек 2006, 12:06

Здарвейте,
пиша за първи път в този форум ,но ми харесва като цяло и можеби няма да е за последно. Попаднах на него споделяйки проблема си в друг форум и една много любезна мацка ми даде линк и каза че тук може би ще намеря отговор на въпросите си. Ситуацията е следната.
Значи проблема е със смърта. Постоянни и натрапчиви мисли ,че ще умра.Каквото и да ми се случи и елементарно да е аз веднага си представям ,че ще умра.Тези мисли много ме претисняват, защото вярвам в силата на мислите. Тези мисли започнаха преди 2 години ,когато почина моята приятелка и проблема е че не изчезват.Дори за някакъв перйод да се поскрият после се появаяват с пълна сила.Например вчера ми потече кръв от носа и веднага ми излезе мисъл че може през ноща да се случи и да се удавя в собствената си кръв. И е такива безумни и глупави мисли.Незная вече какво да направя,четох книги,пътувах и какво ли не но те изчезват само за някакъв период и после се връщат.Сутрин в автобуса доста често ми се случват такива мрачни мисли. Аз не съм песимист,не съм и психарка,смятам че вече съм преживяла и смърта на приятелката си (въпреки че се сещам за нея пак на перйоди,дълго време не мисля за нея и после перйод в който доста ми липсва и мисля и се натъжавам)Кажете ми нещо. Та ако можете да ми помогнете с съвет или да споделите опит. Прочетох темата за паническо разстроиство и не е това.Тези мисли и страх не са постояни,не ме карат да се изолирам,напротив имам нужда да говоря за тях.Задушаване съм получавала само веднъж докато пътувах за морето,но смятам че е свързано с няколкото катастрофи заради който загубих приятели,от тогава започнах да се страхувам от катастрофи. В началото когато почина приятелката ми започнах да се страхувам за мъжа ми,че ще му се случи нещо на него за мен тогава не ми пукаше,но после се обърнаха нещата страха започна за мен а за него изчезна. И искам да кажа че това хем е страх хем е предимно мисли.Не изпитвам буквален страх че ще умра а само такива мисли ми се натрапват.
Аватар
ESES
нов
 
Мнения: 36
Регистриран на:
05 Дек 2006, 11:49

Мнениеот hrisi » 05 Дек 2006, 12:18

Здравей, ESES!
Най-добре е да се консултираш с психиатър, защото ние едва ли ще можем да ти поставим точната диагноза. Ако не си го направила, непременно го направи, защото нещата могат да се задълбочат.
Аватар
hrisi
приятел
 
Мнения: 305
Регистриран на:
25 Юли 2006, 11:43
Местоположение:
Ботевград

Мнениеот Bett » 05 Дек 2006, 12:23

здравей)),аз минах през същите страхове и параноя когато баща ми по4ина внезапно,тогава запо4нах и връзка няколко месеца след смъртта му и постоянно ме обземаше ужас,4е може и той изведнъж така да из4езне от живота ми както и баща ми...както и да е по-късно се разделихме,но на мен ли4но ми помогнаха няколко сесии при психолог,желая ти успех и прави като мен когато разни мисли ти идват в главата,представи си,4е мозъка ти е една равнина без край и запо4ни мислено да се движиш по нея като откъдето минеш вси4ко става бяло след теб :wink: ,помага особено преди сън :)
Аватар
Bett
наш човек
 
Мнения: 6541
Регистриран на:
11 Юли 2006, 20:07
Местоположение:
село

Мнениеот Nova » 05 Дек 2006, 12:25

И аз имам страх от катастрофи след преживяна такава. Мисля, че го преодолях, макар, че на моменти пак ме обзема. Човек трябва да приема смъртта като нещо неизбежно и независещо от него. Трудно е. За това съществуват религийте, които да обясняват, че няма смърт ;). Друго - помисли си какво реално ще се случи, ако наистина умреш и промени по някакъв начин тази част, която не ти харесва. Така би трябвало да се почувстваш по-спокойна. Гадно е, но мисля, че ще ти помогне.:)
P.S. Преодолях една смърт чак след 15 години, колкото и да си мислех, че съм го направила преди това. Стана случайно. Една жена без да говорим конкретно ми обясни за неподвластието на съдбата и липсата на виновни в някои случаи.
Аватар
Nova
наш човек
 
Мнения: 3865
Регистриран на:
13 Юли 2006, 12:17
Местоположение:
София

Мнениеот ESES » 05 Дек 2006, 13:34

Лекар,значи.Ами аз в началото не мислех че имам проблем а само че съм претиснена.Но понеже продължава вече почти 2 години ,вярно по добре съм от преди но все пак продължава. Трябва да отида на лекар да,аз си оговорих среща с една психоложка в четвъртък и ще видим какво ще е тежката и дума. Това с визуализацията е добро средство,но понякога не ми се отдава :( а иначе за религията.Ами ако не беше религията щях да съм в лудницата сигурно вече.Доста ме измъкна вярата в Бога,това което ми казахте да си променя представата си за задгробния живот ако има нещо което ме претиснява е страхотно,защото все си представям че като умра и ще отида в космоса сам :( самичка и не ми харесваше перспективата в това тъмно и студено място да съм самичка :) Благодаря ви много.от всяка ще взема по нещо :D
Аватар
ESES
нов
 
Мнения: 36
Регистриран на:
05 Дек 2006, 11:49

Мнениеот Дани » 05 Дек 2006, 13:50

Мила ЕСЕС, казваш, че нямаш симптомите на ПР. Това е чудесно, разбира се, но трябва да знаеш, че ПР принадлежи към една по-голяма група, наречена депресивно-тревожни разстройства. Тук освен ПР има още Генерализирано Тревожно Разстройство, Посттравматичен синдром, Социално разстройство, Обсесивно-компулсивно разстройство /може би и други, но не сещам/. Те имат различни проявления, като например за ПР "запазаната марка" са ПА, но по същество имат и много общи неща. За всяко едно от тези разстройства се изписват и антидепресанти от групата на инхибиторите на обратното захващане на серотонина /Мисля, че само ОКР не се влияе много от тях/. Вярва се, че една от причините за всяко едно от тези разстройства е понижената концентрация на серотонин в мозъка.
Това е само за информация.

Аз аплодирам решението ти да посетиш на първо място психолог. Ще решите заедно дали има нужда да се сформира екип с психиатър или психологът ще се справи сам.
Кураж и успех!!
I am the master of my fate, I am the captain of my soul!
Аватар
Дани
приятел
 
Мнения: 646
Регистриран на:
25 Юли 2006, 12:27

Мнениеот ESES » 05 Дек 2006, 14:38

:shock: честно казано предпочитам да вярвам че нямам общо с ПР така мисля че и с помоща на психолог ще се оправя по бързо и безболезнено. Благодаря все пак за инфото. Оф пожелавам на всички здраве и психическа стабилност щото си е ........
Не щастието е резултат от определени условия, а определените условия са резултат от щастието.
Аватар
ESES
нов
 
Мнения: 36
Регистриран на:
05 Дек 2006, 11:49

Мнениеот Деси » 06 Дек 2006, 13:53

ЕСЕС, аз смятам, че в твоя случай става дума за класически посттравматичен синдром. Мисля, че с помощта на психотерапия бързо ще излезеш от капана. УСПЕХ!
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (ІІ Тимотей 1:7)
Аватар
Деси
наш човек
 
Мнения: 4818
Регистриран на:
13 Юли 2006, 20:04
Местоположение:
Русе

Мнениеот ESES » 07 Дек 2006, 11:13

Здарвейте отново,
Вчера получих пристъп и отидох на психолог.Затвърди се диагнозата която сама си поставих -Натрапчиви мисли. Лекаря много ме успокои.Изписа ми лекарства на билкова основа,защото каза че не съм толкова зле. В понеделник пак съм при него.Сега се чувствам много по добре,даже бих казала нормално. Призовавам всички който имат проблеми но имат задръжки относно психологичната помощ,да се освободят от тях. На мен този лекар ми го препоръча друг лекар и каза че е много добър а и найстина се чувствам много добре .Понеже за мен беше проблемен финансовия въпрос искам да кажа че доста тънка цена на сеанс взима този лекар и ако някой се интересува да ми пише.
Не щастието е резултат от определени условия, а определените условия са резултат от щастието.
Аватар
ESES
нов
 
Мнения: 36
Регистриран на:
05 Дек 2006, 11:49

Мнениеот Дани » 07 Дек 2006, 11:20

ЕСЕС, при лекар ли си била или при психолог? Психиологът не е лекар и не изписва лекарства!
И има ли диагноза "Натрапчиви мисли"? Аз си мислех, че те са симптом на други състояния /диагнози/....

Радвам се, че ти се е отразило добре посещението. дано се справиш без други илачи! :thumbsup:
I am the master of my fate, I am the captain of my soul!
Аватар
Дани
приятел
 
Мнения: 646
Регистриран на:
25 Юли 2006, 12:27

Мнениеот ESES » 07 Дек 2006, 11:46

При психолог бях и си ми изписа лекарства,както казах са на билкова основа. Що се отнася до диагнозата,да има такава диагноза,той ми каза че тези мисли произлизат от тревожност (в повечето случай,за мен ще видим по нататък при срещите си)
Не щастието е резултат от определени условия, а определените условия са резултат от щастието.
Аватар
ESES
нов
 
Мнения: 36
Регистриран на:
05 Дек 2006, 11:49

Мнениеот Деси » 07 Дек 2006, 12:52

ЕСЕС, според мен трябва да обсъдиш с терапевта си диагнозата обсесивно-компулсивно разстройство - натрапчивите мисли обикновено съпътстват точно него. Не казвам, че е това - не мога да поставям диагнози както сама разбираш. Но обсъди с него и дали не става дума за посттравматичен стрес, защото при теб има ярък отключващ момент. И нещо много важно - психологът не е квалифициран нито да поставя диагнози, нито да изписва лекарства, пък били те и на билкова основа!. Питай патило - старите съфорумци знаят аз до къде я бях докарала в непослушанието към психиатъра си това лято когато послушах терапевтката си. Квалифициран да постави диагноза и да предпише медикамент е само психиатърът!
УСПЕХ!
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (ІІ Тимотей 1:7)
Аватар
Деси
наш човек
 
Мнения: 4818
Регистриран на:
13 Юли 2006, 20:04
Местоположение:
Русе

Мнениеот ESES » 07 Дек 2006, 13:18

:( е ти ме отчая, лошо ли е това че ми е предписал лекарства? Що се отнася до диагнозата аз му споделих какво мисля че ми има и след разговора той се съгласи с мен че това са натрапчиви мисли най-вероятно предизвикани от тревожност. Но предполагам че все пак трябва да се запознае с живота ми като цяло и да разбере що за човек съм за да може да постави диагноза и евентуално да ме лекува. Какво може да прави тогава психолога след като не може да поставя диагнози и да изписва лекарства,освен ролята на изповедник?
Не щастието е резултат от определени условия, а определените условия са резултат от щастието.
Аватар
ESES
нов
 
Мнения: 36
Регистриран на:
05 Дек 2006, 11:49

Мнениеот Sofia » 07 Дек 2006, 13:52

ESES написа:Какво може да прави тогава психолога след като не може да поставя диагнози и да изписва лекарства,освен ролята на изповедник?


Такава е неговата роля - на изповедник. Психолозите са завършили специалността психология, а психиатрите - медицина, а след това са специализирали психиатрия. Тези неща не ги ли знаеш :shock: ?
Не може психолог да наричаш лекар!

Какви лекарства на билкова основа ти е изписал? Може пък да е нещо съвсем безвредно? Седатив ПЦ?
Ние рядко мислим за това, което имаме, но винаги се безпокоим за онова, което нямаме.

Артур Шопенхауер
Аватар
Sofia
вътрешен човек
 
Мнения: 881
Регистриран на:
09 Авг 2006, 16:18
Местоположение:
София

Мнениеот ESES » 07 Дек 2006, 14:30

Изписа ми Esbericum - екстрат от жълт кантарион за всеки ден да взимам 2 сутрин,1 на обед и 1 следобяд и едно лекарство което да го пия само ако се почувствам много зле,в смисъл разтревожена от мислите си Dormiplant които е сух екстракт от корени на валерян и сух екстракт от корени на маточина. Добре де ,ок не е лекар,изслушва но все пак не лекува ли по някакъв начин? Щото аз може да се изповядвам и на приятели, ама не се чувствам така както се почувствах след разговора си с него.
Не щастието е резултат от определени условия, а определените условия са резултат от щастието.
Аватар
ESES
нов
 
Мнения: 36
Регистриран на:
05 Дек 2006, 11:49

Мнениеот Дани » 07 Дек 2006, 14:41

ЕСЕС, това са хранителни добавки, не са лекарства. Жълтия кантарион е растителен антидепресант. За ПР не помага, много е слаб за това състояние! Дано да се справиш с тези добавки!

А дали лекува психолога? би могло да се каже, но аз не бих използвала думата "лекува". Психологът ще ти помогне да откриеш причината за състоянието, която е някъде там, вътре в теб, и да я преоодолееш. Според психологията причина за тревожността са именно мислите и чрез правилното им насочване и "контролиране" /ах, кк я мразя тази дума/ се преодолява тревожността. В този смисъл би могло да се каже, че лекува.
НО - психологът не поставя диагнози. Тревожността е причина за всички тревожни разстройства. А тревожните разстройства се лекуват в екип от психиатър и психолог. Психиатъра изписва лекарствата, психологът прави помощтна терапия. В по-леки случаи не е задължително да се стигне до лекарства, може да помогне и психологът. Дано твоят случай да е такъв!

НО помни: :idea: Психологът не изписва лекарства. Ако тръгне да ти "изписва" антидепресанти, които не са растителни добавки, непременно се консултирай с психиатър преди да започнеш да ги взимаш!
I am the master of my fate, I am the captain of my soul!
Аватар
Дани
приятел
 
Мнения: 646
Регистриран на:
25 Юли 2006, 12:27

Мнениеот hrisi » 07 Дек 2006, 14:46

ESSES, няма нищо страшно да започнеш тези препарати. Дормиплантът е хубав, другото не съм вземала. Дано ти помогнат и да не стига до синтетични лекарства.
Успех!
Аватар
hrisi
приятел
 
Мнения: 305
Регистриран на:
25 Юли 2006, 11:43
Местоположение:
Ботевград

Мнениеот Sofia » 07 Дек 2006, 14:57

ESES написа:Изписа ми Esbericum - екстрат от жълт кантарион за всеки ден да взимам 2 сутрин,1 на обед и 1 следобяд и едно лекарство което да го пия само ако се почувствам много зле,в смисъл разтревожена от мислите си Dormiplant които е сух екстракт от корени на валерян и сух екстракт от корени на маточина.


Дани, това не са никакви хранителни добавки, ами направо са си лекарства! Ти пила ли си есберикум, за да кажеш какъв ефект има? Не си :) , аз съм го пила. Има си направо ефекта на антидепресант.

Искам да кажа на Есес, че това е доста добър природен антидепресант. Между другото, помага и то точно при ПР. Въпросът е какво точно е твоето състояние, Есес. Това ще го определи само и единствено психиатър. Dormiplant е валериан - най-слабото успокоително средство. Също е много "меко" и добре действа, на мен при помагаше при тревожност. Пожелавам ти повече спокойствие и дано имаш ефект от тези медикаменти :D
Ние рядко мислим за това, което имаме, но винаги се безпокоим за онова, което нямаме.

Артур Шопенхауер
Аватар
Sofia
вътрешен човек
 
Мнения: 881
Регистриран на:
09 Авг 2006, 16:18
Местоположение:
София

Мнениеот Дани » 07 Дек 2006, 15:03

Дани, това не са никакви хранителни добавки, ами направо са си лекарства! Ти пила ли си есберикум, за да кажеш какъв ефект има? Не си , аз съм го пила. Има си направо ефекта на антидепресант.


Така си е - не съм! :retard:
Аз исках да пробвам с жълт кантарион вместо химия, обаче на мен така ми каза психиатърката - много е леко и помага при леки състояния!
Дай боже всекиму да мине с жълт кантарион!!!
ЕСЕС, успех мила!
I am the master of my fate, I am the captain of my soul!
Аватар
Дани
приятел
 
Мнения: 646
Регистриран на:
25 Юли 2006, 12:27

Мнениеот Sofia » 07 Дек 2006, 15:10

Дани, ние с теб не можем да определим състоянието на Есес. Доколкото аз схванах, тя няма физически симптоми на ПР, а силна тревожност.
Ако аз бях на мястото на Есес, щях да се консултирам и с психиатър и са споделя с него за есберикума. Ти добре знаеш вече, че има психиатри, които изписват само "химия", и други, които започват с по-леки хапове. Не се знае на какъв ще попадне. Но аз, която никак не бях лек случай, започнах с есберикум, обаче после ми се появиха някои стран. ефекти :( . Иначе си бях много гот с него :D
Ние рядко мислим за това, което имаме, но винаги се безпокоим за онова, което нямаме.

Артур Шопенхауер
Аватар
Sofia
вътрешен човек
 
Мнения: 881
Регистриран на:
09 Авг 2006, 16:18
Местоположение:
София

Мнениеот ESES » 07 Дек 2006, 15:14

Благодаря ви момичета,ще се моля за вас да се възстановите бързо и без много химия. Явно найстина съм лек случай защото есберикум ми помага и се чувствам много добре и по точно бих се изразила нормално се чувствам. Въпреки че предните дни си мислех че вече съм за психиатрията. Представям си на тези който са по зле от мен как се чувстват и искрено им съчувствам и ако мога с нещо да помогна ще съм на ваше разположение. Аз ще продължа да пиша в този форум защото ми харесва,няма да ви изоставя и може да си станем прекрасни интернет приятели и помощници. :kiss:
Не щастието е резултат от определени условия, а определените условия са резултат от щастието.
Аватар
ESES
нов
 
Мнения: 36
Регистриран на:
05 Дек 2006, 11:49

Мнениеот Дани » 07 Дек 2006, 15:51

Разбира се, София. Нито определяме състоянието й, нито й казваме какво да пие. Споделяме личен опит - ти с Есберикума, аз с това, което съм чула от лекаря си. А аз реших да споделя, защото ми се видя адски нередно психолог да изписва лекарства. Жълтия кантарион на Др. Тошков, например, е със сигурност хранителна добавка по регистрация, не лекарство. Но вероятно Есберикума съдържа по=голяма концентрация от растението и минава в групата към лекарствата.
Обещавам да не се меся там, където не ми е много ясно, че само обърквам девойката така. :(

ЕСЕС, дръж ни в течение как върви ;) :thumbsup:
I am the master of my fate, I am the captain of my soul!
Аватар
Дани
приятел
 
Мнения: 646
Регистриран на:
25 Юли 2006, 12:27

Мнениеот Sofia » 07 Дек 2006, 16:06

Дани написа: Жълтия кантарион на Др. Тошков, например, е със сигурност хранителна добавка по регистрация, не лекарство.


Дани, не знам каква е концентрацията на жълтия кантарион нито в продукта на Тошков, нито в есберикума (немско или швейцарско производство). Хитринката при регистрацията като хранителна добавка и лекарство е в това, че за лекарствата регистрацията е много строга и се плащат големи такси на държавата. Контролът върху тяхната продажба също е строг, докато при хранителните добавки..........нали уж не влияят на организма със силата на медикамент.....ала-бала-портокала........целта е просто да не се плащат съответните такси на държавата. Иначе в аптеката ще ти кажат, че жълтият кантарион на Тошков лекува. Следователно е лекарство.....както и да е...... :shock: :shock: :shock:
Ние рядко мислим за това, което имаме, но винаги се безпокоим за онова, което нямаме.

Артур Шопенхауер
Аватар
Sofia
вътрешен човек
 
Мнения: 881
Регистриран на:
09 Авг 2006, 16:18
Местоположение:
София

Мнениеот Дани » 07 Дек 2006, 16:21

Малко излизаме от темата, но ми е интересна :)
Това за регистрацията е ясно. Въпросът е, че има нормативи, които поставят граници на концетрация и в зависимост дали продукта е над или под тази граници е задължително или не да бъде регистриран даден продукт като лекарство.
Например Гинко Прим е хранителна добавка. Тубокан, който също съдържа само Гинко Билоба е лекарство, защото съдържа повече от растителния елстракт. Затова и цената му е 40 и няколко лева.
Така е и с витамин С. Тази година в ЕС влезе директива, че в ефервесцентни таблетки не може да се съдържа повече от 600 мг в таблетка ако искаш да го продаваш като добавка. Преди беше 1000 мг. Сега ако е над 600, трябва го регистрираш като лекарство.
I am the master of my fate, I am the captain of my soul!
Аватар
Дани
приятел
 
Мнения: 646
Регистриран на:
25 Юли 2006, 12:27

Мнениеот Kleopatra » 07 Дек 2006, 18:20

Отиди на психиатър ние не можем да ти поставим диагноза :? Но и аз съм имала такива мисли и сега имам ама не им обръщам внимание и все по-рядко ми се натрапват :wink: Иначе аз примерно си вървях и като видя некролози и си представях как ще изглежда моя също така като съм чувала че хората когато наближава да умират осещат и си виках ето щом сега аз си мисля значи се осещам и ще умра наистина какви ли не щуротий съм мислила :oops:
Аватар
Kleopatra
приятел
 
Мнения: 536
Регистриран на:
07 Окт 2006, 14:10
Местоположение:
Чирпан

Следваща

Начало  • Назад към Паническо разстройство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта