Цветове в косите – тенденции есен/зима 2014-15

Цветове в косите – тенденции есен/зима 2014-15

Палитра в косите. Така можем да опишем цветовете...

Съвети и задачи за градинаря през есента

Съвети и задачи за градинаря през есента

Това, че топлите и слънчеви дни са на свършване,...

Врастнал нокът

Врастнал нокът

Врастналият нокът е проблем, от който се...

Болна по време на бременност

Болна по време на бременност

Колкото и да се пазите, не винаги настинките и...

Грипът идва през ноември

Грипът идва през ноември

Очакваме първите случаи на заразени с грип да се...

Модератори: RamboSilek, Rama

Мнениеот Екатерина » 16 Дек 2006, 23:52

Мили,момичета и момчета,
Отварям нова тема тук,за да се запознаем по-обстойно с общият ни проблем-АГОРАФОБИЯ.Тук периодично ще ви запознавам с всяка информация попаднала ми за агорафобията.Ще бъда благодарна(и не само аз),ако и вие се включите в нея.
Сега ви поднасям извадка от книга на Фриц Риман.Той прави изумителна класификация на типовете хора и основните форми, под които се проявяват най-дълбоките им страхове. Той показва как всеки от нас е бил тласнат до своя най-голям страх. Риман изследва как това се отразява впоследствие на поведението и отношенията ни. Дори да не искаме да признаем своя собствен страх, тук ще го различим без колебание. А с това печелим битката наполовина.


АГОРАФОБИЯ

АГРОФОБИЯТА - е страх от открити места, по-точно от струпвания на хора и публичност. Това е не само страх от определени помещения и места, а задълбочаващо се оттегляне от все повече жизнени сфери. Стига се до там, че пациентите не напускат жилището си и същевременно проявяват тенденция към компенсаторно вкопчване в партньора.
Агрофобията е най-тежката и увреждаща фобия, като представлява 8 процента от всички фобии. Рядко се проявява като самостоятелен симптом. Отбягването на външния свят и затварянето в жилищното пространство пречат на пациентите да се възползват от най-обикновенни, всекидневни улеснения като асансьор, пазаруване, шофиране, отиване на работа, посещение на познати или концерт. Те избягват ситуации, при които биха могли да се почувстват в капана на страхова атака или пък не е възможна бърза помощ. При страха от големи площади на помощ може да дойде придружител, понякога дори само символичен обект като бастун или домашно животно. За поведенско терапевтичните мерки е важно да се установи кое провокира страха и кое може да го облекчи. Провокиращи страх ситуации са например – чакането на опашка, спазването на уговорки, чувството, че си вързан, увеличаващото се разстояние от дома. Облекчаващи страха ситуации са придружаването от страна на партньора, носенето на познати предмети, място, близо до вратата в киното или ресторанта. Такива пациенти са боязливи, плахи, зависими до пасивни, при това често необичайно приятни хора. Те не поемат инициативата, избягват конфликтни ситуации и рисковани начинания, едновременно желаят и се страхуват от комуникативни ситуации. Отличават се с организираност, перфекционизъм и добри постижения. Те са много мили за партньора заради приятната си същност. Съвременни изследвания показват, че жените с професия изпитват повече ограничения от агрофобията, отколкото агрофобийните мъже. По принцип и едните и другите често имат изключително стабилни и много сплотени семейства, тъй-като за тях то е убежище в пълния смисъл на думата.
При протичането на агрофобията често настъпват многообразни психични нарушения. При повечето пациенти, паниката предшества фобията. Това е причина за задълбочаващо се поведение на отбягване. При някои обаче агрофобията предшества паниката. Значението на поведението на отбягване на страха се потвърждава от благоприятните резултати на лечението с поведенска терапия. Често възникват депресии. Тенденцията към развиване на зависимост е по-рядко, освен като опит за компенсация.
Психодинамичните обяснения изхождат от факта, че агрофобийните пациенти заради зависимата си личностова структура са плахи и несигурни пред изискванията на общуването, поради което не са способни да развият подходящи стратегии за справяне и задълбочават плахостта си чрез амбивалентност и нерешителност. Според Щриан, атмосферата на отблъскване и наказания на емоционалните реакции в детството води до избягване на емоционалните реакции и тогава агрофобийните симптоми се развиват в конфликта между зависимост и обособяване. Агрофобията започва съответно най-вече в ранната зряла възраст, когато се изискват самостоятелност и повишена отговорност. Агрофобийната симптоматика позволява на пациента оттеглянето в същата зависимост, която по-рано е предизвикала амбивалентното поведение. В хода на болестта закрилящото отношение на средата може само да подкрепи пациента в неговата потребност от помощ, а избягването на провокиращи страх ситуации възпрепятства възможното развитие на стратегии за справяне с ескалиращите страхови преживявания.
Агорафобията е напълно лечима,единствено условие,за което-е да се намери правилен и подходящ подход за нейното преодоляване.

Приела съм страха като част от живота –по-точно страха от промяната…….
Вървяла съм напред въпреки лудото биене на сърцето, което казва върни се.
Има много неща, които трябва да доказвам на себе си.
Едно от тях е, че мога да живея без страх.


Точно това искам да е целта на тази тема-да намерим нашият метод за нейното елиминиране.Желая успех на всички!
"Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа"
Аватар
Екатерина
нов
 
Мнения: 50
Регистриран на:
05 Дек 2006, 02:06
Местоположение:
Варна

Мнениеот Силвия » 17 Дек 2006, 02:39

Браво Екатерина.......поздравления.
Силвия
нов
 
Мнения: 6
Регистриран на:
10 Ное 2006, 23:37
Местоположение:
Варна

Мнениеот Kleopatra » 17 Дек 2006, 16:03

И аз имам агорафобия :? или имах незнам страх ме е да кажа все още че нямам вече мен ме успокоява това че в чантата си нося Ривотрил и Пропранол до сега не ми се е налагало да ги пия ама си ги нося за кураж.И като тръгвам на някаде и ме дострашее се сещам че в мен имам хапчета които при ПА като изпия до 10 мин. ще се оправя :wink: Преди беше някакъв ужас беше ме страх да слезна до магазина който е точно до нас сама след това даже и с човек ме беше страх да излизам.Баба ми живее на 5 мин. от нас и като идехме на гости с майка ми или с приятелят ми само гледах наблизо да има кола на комшийте ако ми стане нещо да ме закарат в бърза помощ и ако нямаше кола веднага се паникьосвах и исках да се прибираме направо ужас :cry:
Аватар
Kleopatra
приятел
 
Мнения: 536
Регистриран на:
07 Окт 2006, 14:10
Местоположение:
Чирпан

Мнениеот suniy » 20 Дек 2006, 08:45

Аз също имах агрофобия но ми предписаха сероксат :) всичко отмина и сега съм си като преди .Даже скоро започвам работа
успех на всички
suniy
нов
 
Мнения: 3
Регистриран на:
16 Ное 2006, 09:09

Мнениеот mara » 03 Яну 2007, 18:03

Лекува лли се според вас с антидепресант? Има ли някой с депресия и агорофобия сред вас? При мен е така. Пия Антидепресант ефектин и имам неспособност да излизам
Аватар
mara
нов
 
Мнения: 50
Регистриран на:
29 Дек 2006, 17:22
Местоположение:
София

Мнениеот Joanna » 03 Яну 2007, 18:33

[b] Здавей mara,
Аз бях с много силно изразена агорафобия.Бях стигнала до там ,че не можех да сляза до входната врата и да остана в нас сама за повече от 1,2 минути.Когато започнах медикаментозната терапия след третия месец започнах да си правя и поведенческа терапия.Започнах малко по-малко да излзиам пъво по един етаж надолу,после до входната врта,до магазина и така до 9 месеца успях да стигна до София(понеже живея на 300км от столицата).За окло 2 години отработих много неща.Сега нямам проблем(да чукан на дърво) с агорафобията,но ми се появяват вегитативните симтоми,които ме мъчат,но все още не са я провокирали.Може да ми се вие свят,да се чувтавам нестабилно,капнала от умора,но си вървя по улиците и си седя в нас сама без да правя сметки на кого да се обадя ако взема да "припадна" :lol: :D

Мноето мнение е,че ако не правиш опити макар и по мъничко и чакаш само от лекарства да "проходиш" няма да е особено ефективан терапията.Въможно е все още да не се чувтсваш готова да започнеш с поведенческата терапия,но нещата са индивидуални и понякога трябва да минат повече месеци след започването на антидепресанта,за да подейства.Ще дойде момента,когато лекарството ще обработи почвата и ти ще "проходиш" макар и трудно ,макар и плахо,но ще успееш! :)[/b]
Аватар
Joanna
приятел
 
Мнения: 440
Регистриран на:
29 Дек 2006, 22:02
Местоположение:
Сливен

Мнениеот Kleopatra » 04 Яну 2007, 07:56

На мен много ми помогна болонката която си взехме 1-во я изкарвах само пред блока после все по-далече и така стигнах чак до бабини и вече не ме е страх толкова ходя си сама на училище може да се каже че вече почти нямам агорафобия ама все пак имам малко страх от време на време който трябва да премахна :wink:
Аватар
Kleopatra
приятел
 
Мнения: 536
Регистриран на:
07 Окт 2006, 14:10
Местоположение:
Чирпан

Мнениеот hrisi » 04 Яну 2007, 11:34

Йоанна, трябва да ти кажа, че при мен нещата започнаха именно от вегетативните симптоми. Обърни им внимание и се консултирай с невровегетолог. Знам,че в България такива специалисти са много малко. Аз ходя в София при една лекарка, която е невровегетолог и психиатър. По принцип те винаги имат и двете специализации. Защо, можете да си правите сами извода.
Аватар
hrisi
приятел
 
Мнения: 305
Регистриран на:
25 Юли 2006, 11:43
Местоположение:
Ботевград

Мнениеот gabi1969 » 04 Яну 2007, 23:09

ако знаете само с каква агорафобия сам аз ужас взела съм си една мед сестра кжоято седи при мен и ме води из града защото е абсурд да остана сама или пък да изляза сега мисла да почна една терапия но като прочета повече за нея тогава ще пиша. Какво е това невровегетолог? Имам едно заболяване "миниервова болест" чудя се дали има връзка между нея и ПР
Аватар
gabi1969
нов
 
Мнения: 63
Регистриран на:
27 Дек 2006, 15:12
Местоположение:
Ловеч

Мнениеот Деси » 05 Яну 2007, 10:42

Мила ГАБИ, колкото и странно да ти звучи това с медицинската сестра не е добро решение!!! Аз също бях с най-тежка форма на агорафобия, затова твърде добре те разбирам - разбирам страха и отчаянието и всичко останало :cry: . Но медицинската сестра ти отнема възможността да се конфронтираш, което е най-важното! Медицинската сестра също е един вид патерица, която ще ти попречи да започнеш да ходиш сама. Така че - помисли по въпроса как нуждата от придружител да отпадне. Ще ти подскажа - когнитивно-поведенческа психотерапия! УСПЕХ!
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (ІІ Тимотей 1:7)
Аватар
Деси
наш човек
 
Мнения: 4818
Регистриран на:
13 Юли 2006, 20:04
Местоположение:
Русе

Мнениеот hrisi » 05 Яну 2007, 12:41

Какво е това невровегетолог? Имам едно заболяване "миниервова болест" чудя се дали има връзка между нея и ПР
Невровегетологът е специалист по вегетативната нервна система, голяма част от нашите неприятни усещания са именно вегетативни реакции.
Мениеровата болест е свързана с вестибуларния апарат и е обект на изследване от отоневролози.
Аватар
hrisi
приятел
 
Мнения: 305
Регистриран на:
25 Юли 2006, 11:43
Местоположение:
Ботевград

Мнениеот gabi1969 » 05 Яну 2007, 13:05

здравейте Деси сега моята лекарка ми обеща една книга точно за когнитивно поведенческа терапия и ще си поръчам и една друга казва се "От какво се страхуваш" и като ги прочета ще споделя какво съм научила . Деси ти прилагала ли си тази терапия ? Сигурно си наясно колко е неприятно да имаш постоянно опашка и да не можеш да направиш даже и някоя глупост .Като в затвор с надзиратели съм. Сестрата я нае мъжа ми аз обаче все пак ходя без нея до църквата отсреща и до едно магазинче до нас не се предавам. Но и не се чувствам готова за по големи подвизи опитах да оставам за 5 мин сама нооо па ме врахлита и после плача от яд и безсилие
Аватар
gabi1969
нов
 
Мнения: 63
Регистриран на:
27 Дек 2006, 15:12
Местоположение:
Ловеч

Мнениеот Деси » 05 Яну 2007, 15:52

Мила ГАБИ, съвсем наясно съм за какво ми говориш. Повярвай ми - преди шест години бях абсолютно същата гледка :cry: . И на мен ми липсваше онази свобода - да останеш насаме със себе си, пък ако ще и да си бъркаш в носа...Сега съм абсолютно добре - ни помен от агорафобията. И знаеш ли, точно когнитивно-поведенческата терапия ме извади от блатото! Само че те съветвам да я провеждаш с опитен психотерапевт (клиничен психолог!!!), а не с психиатър! Аз самата използвам комбинацията от психиатър (заради медикаментите) и клиничен психолог. Добре е те двамата разбира се да поддържат някаква връзка, но това е въпрос, който трябва да се инициира от тях самите. Желая ти успех - наистина разбирам за какво иде реч :cry: .
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (ІІ Тимотей 1:7)
Аватар
Деси
наш човек
 
Мнения: 4818
Регистриран на:
13 Юли 2006, 20:04
Местоположение:
Русе

Мнениеот Joanna » 05 Яну 2007, 16:28

hrisi и при мен започна така от вегитаивната симптоматика и после се появи и страха,агорафобията и прочие..Тоест то си е характерен и типичен старт за едно ПР.
Аватар
Joanna
приятел
 
Мнения: 440
Регистриран на:
29 Дек 2006, 22:02
Местоположение:
Сливен

Мнениеот suniy » 07 Яну 2007, 12:03

Аз до там стигнах, че влезнах в болница сеях един ден и опстановката не ми ахреса и свеки ден ходих на прегледи водих се ,че съм в болница и ми даваха няколко вида лекарства и след 3 седмици имаше реултат първоначално излизах с групата по психология след това почнах сама малко по малко
suniy
нов
 
Мнения: 3
Регистриран на:
16 Ное 2006, 09:09

Мнениеот Екатерина » 13 Фев 2007, 18:01

Фобии



Д-р Валерия Евтимова

Фобиите представляват прекомерни ирационални страхове от специфични неща или ситуации. Хората чувстват инстиктивно неудобство, граничещо с паника, когато застанат с лице към обекта на страха си. Начин да се справим с проблемите е да избегнем стимула, който предизвиква затруднение в различни степени.

Видове фобии . Съществуват няколко вида фобии. Първият и най-често срещан вид са простите фобии, които поразяват около 10% от мъжете и жените в еднакво отношение. Типична проста фобия е страхът от животни, височина, медицински процедури, игли, асансьори, вода и пътуване със самолет.

Втора категория са социалните фобии, които включват страх от прегръдка или публично унижение. Номер едно в този списък е страхът от изказване пред публика. Наблюденията показват, че за много хора това е по-страшно от мисълта за смърта. Друга социална фобия е страхът от посещение на ресторанти или други публични места, от използване на обществени тоалетни, изчервяване пред хора, срещи с непознати. Човекът със социална фобия се смущава от това, че е оценяван до степен, когато не може да функционира в присъствието на други хора.

Приблизително 1 на 20 души страда от третия и най-тежък вид фобии – агорафобия (страх от пазари). Хората с това заболяване избягват обществените места от страх да не получат паническа криза. Обикновено заболяването започва със спонтанна паническа криза. Болният започва да избягва местата, където би се почувствал притеснен. Подобна криза може да се повтори. Или човекът се страхува, че не би могъл да се измъкне, когато трябва. Паниката, която изпитва, е съизмерима с реакцията на силен стрес. Симптомите са сърцебиене, учестен пулс, болки в гърдите и недостиг на въздух, което може да накара човека да си помисли, че получава сърдечна криза. Могат да се появят световъртеж, гадене, изпотяване, щок, тръпки. Или може да последва усещане за нереалност и загуба на контрол и човекът да се почувства така, като че ли умира. При по-леките случаи на агорафобия болният се опитва да избягва затворени пространства, като магазини, мостове, тунели и подземия. Той може да ходи до близки до дома му места само с човек, на когото има доверие. В най-лошия случай си остава затворен в къщи. Някои не излизат дори от стаята в собствения си дом.

Причини. Фобиите обикновено започват, когато мозъкът свърже обект или ситуация с опасно или травмиращо събитие. Понякога връзката е ясна. Човек, който за малко не се е удавил в детството си, развива впоследствие фобия към водата. В други случаи връзката далеч не е така очевидна. Елен Мажисън, психолог от Ню Йорк, съобщава за пациентка с фобия за пеперуди. Макар че живее в град и няма възможност да вижда пеперуди, тя е обладана от мисълта за тази възможност, която не й дава мира. Специални техники й помагат да си спомня за травмиращ инцидент в живота, случил се когато била на 3 години. Тогава майка й получила нервна криза и трябвало да бъде поставена в усмирителна риза. Когато я отвеждали, момиченцето гледало и пищяло, а наоколо летяла пеперуда. От тоз момент ужасът от случилото се се свързвал подсъзнателно с нея.

Понякога фобиите а резултат от страха, свързан с нещо в ранното детство. Страхът от кучета може да накара детето да бяга. Това става навик и човек продължава да ги избягва дори, когато порасне. Постепенно този страх се превръща във фобия.

Състоянието на родителите също може да доведе до това. Фобията може да бъде моделирана. Детето наблюдава страдащите си от фобия родители и копират поведението им. Някои виждат в това наличие на генетична предпоставка. Изследванията с близнаци показват, че при агорафобията има генетичен компонент.

До агорафобията се стига и когато детето е предпазван прекомерно, до перфекционизъм от прекалено критични родители. Или родителите непрекъснато са му внушавали, че животът е опасен. В резултат на това детето става чувствително и се страхува от света.

Нарушенията в хранителния баланс също може да вземат участие във формирането на това състояние. Прекалената употреба на захар, кофеин или алкохол нарушава физиологическия баланс, което повишава стреса и предизвиква хипогликемия, хипотироидизъм и минерален дефицит.

Лечение . Традиционният физиологичен подход към фобиите включва въображаема или реална десенсибилизация. Въображаемата започва, когато пациентът се постави в състояние на дълбока релаксация. От него се иска да си представи спокойна картина, като морски бряг или планински връх. Може да се използва прогресивна релаксационна техника. След това пациентът преминава към представата за по-трудна сцена, в която се включва обектът или ситуацията, предизвикващи страх. Човек с фобия към асансьорите може да премине от спокойния морски пейзаж към относително спокойната сцена с асансьор. Например да си представи, че е с някого, на когото има доверие, и натиска бутона за повикване на асансьора. След един или два сеанса болният ще се почувства спокоен, когато вижда да се отваря вратата на асансьора. Следващата стъпка е да си представя как влиза в асансьора и така, докато за почне да си представя, че се вози сам. Това е последвано т действителна десенсибилизация. Така се предприемат малко стъпки за превъзмогване на фобията. Болните свикват с всеки малък успех, преди да преминат по-нататък. Но пътят не винаги е прав. Обикновено болните прогресират, след което се връщат няколко стъпки, преди да тръгнат отново напред.

Въпреки че този метод действа положително в повечето случаи, той си има своите проблеми. Изисква много време, което означава продължителност на процеса. Това често пъти е трудно за пациентите с фобии, които или нямат време, или не искат да се включат в този процес заради неудобствата, които той включва.

При това състояние обикновено се предписват лекарства, намаляващи безпокойството. Макар че те могат да помогнат, приети в ниски дози, недостатък им е, че пациентът се чувства добре само по време на приема. След като ги прекъсне, фобията продължава.

Невролингвистична програма . Новите техники предлагат по-бърз и директен подход. Невролингвистичната програма, както и традиционният подход използват релаксация и хипномедитации, но техниките са по-кратки и по-ефикасни. Вместо да прилага прогресивна релаксация, където всеки мускул се стяга и отпуска, пациентът сам намира начин да постигне това спокойно състояние. Това може да се получи чрез съсредоточаване върху пламъка на свещ, чрез притискане на лакътя или чрез позитивно мислене за самия себе си. Тази техника, наречена „закотвяне”, спестява много време, като довежда моментално до спокойно състояние.

След „закотвянето” следва „двустепенна асоциация”, тя дава възможност на пациента да излезе от сцената, докато си я представя. Това е нещо като гледането на артист във филм и прави фобията по-малко лична, а следователно и по-малко страшна.

Други интересни техники се използват за отслабване на негативните емоции. Например когато хората се спречкват за нещо, са склонни да си припомнят случилото се в живи цветове, а когато си го представят в черно-бяло, силата на усещането отслабва.

Философията на тези методи за въздействие е, че човек преминава бързо към състояние на фобия, но и също толкова бързо може да излезе от него.

Научна кинезиология . Тази техника се използва наред с невролингвистичната програма и включва упражнения за по-добро равновесие между дух и тяло. Тези упражнения разпределят енергията в мозъка така, че да се получи най-дълбока релаксация и да се намали стресът. Когато тази енергия се трансферира до главния мозък, започват по-рационални мисловни процеси и голяма част от неудобството изчезва.

Един прост начин да се прави това е да се поставят пръстите по средата на веждите и да се придвижват на един сантиметър разстояние нагоре по челото към меката част. Притискането на участъка за няколк секунди предизвиква моментално успокоение, тъй като се трансферира енергията т малкия към главния мозък.

Акупресура . Съществува акупресурна техника, която се използва срещу безпокойство и нервност. Приложете лек натиск върху издатината в центъра на гръдната кост, позната като стернум. Поставянето на четирите пръста върху участъка облекчава дишането и освобождава напрежението.

За успокояване на раздразнение или възбуда прекарайте ръка по горната част на раменете и проверете къде са най-стегнати. Това вероятно е около шията. Хванете тази точка и дишайте бавно и дълбоко.

Акупресурата може да се прави и от самия пациент, от приятел или член на семейството. Идеята е приложеният натиск да намали напрежението както и да облекчи болката и да повиши кръвообръщението.

Потвърждение . Потвържденията се основават на принципа, че мислите и думите ни създават нашия опит. Взимайки предвид ситуацията, в която изпитваме фобии, и използвайки мисли и думи, които да потвърдят ситуацията, ние можем де използваме думи, които да предизвикат различието. Например страдащ от агарофобия с трудности при пътуване може да се каже: „Пътувам с лекота и се чувствам отпуснат”. В началото няма да си вярваме на това, което казваме. Иначе не би бил необходимо да си потвърждаваме. Но с времето нещата се променят. Позитивните мисли и думи влияят на подсъзнанието ни, като правят възможно създаването на нов начин на поведение.

Съвет . Създаването на самочувствие и подобряването на умението за общуване са незаменими елементи при лечението. Фобиите служат за защита на човека по някакъв начин и веднъж отстранени, той се нуждае т подкрепа.

Потвържденията могат да се използват съвместно със съветването, като например воденето на дневник. Когато си води дневник, пациентът трябва да раздели страницата на две и да пише в едната половина „Приемам се независимо какъв съм”, а в другата – всички противоречия, свързани с това твърдение. Понякога при написването на негативните мисли тяхната сила намалява. Тогава могат да се появят положителните мисли.

Хранителна поддръжка . Изследванията показват, че някои хранителни вещества имат положително въздействие върху мозъчната химия. Това са витамините от В-група, калцият, магнезият и GABA .

Билки . Билковите вещества, отпускащи нервите, са познати като успокоителни. Сред най-познатите и лесно достъпни е валерианът. То представлява тоник на нервите и е най-добре да се приема при пристъп на безпокойство. Препоръчва се специално при нервни проблеми, дължащи се на емоционален стрес или болка. Въпреки че малките количества валериан са полезни, трябва да се избягват големите дози, защото те могат да доведат до депресия.

Салепът се комбинира често с успокоителни, като хмел, лимонка, лайка или пелина. Хмелът успокоява нервния стомах и когато се сложи под възглавницата, предизвиква лесно заспиване при страдащите от безсъние. Лимонката е лек за преодоляване на проблемите със съня и безпокойството. Лайката и пасифлората облекчават нервните състояния във всички възрасти. Целината е тоник за неврозата.

В аюрведичната медицина билката, която облекчава кризите на безпокойство, се нарича ашваганха. Тя представлява храна за мозъка и нервите и на това се дължи успокоителното й действие.

Напоследък тихоокеанската билка кава-кава се е наложила в Германия заради ефекта, който оказва върху безпокойството. Растението е вид чушка, която аборигените приемат от хилядоления заради тпускащото й действие. Кава-кава стана известна, но за нея трябва да се знаят някои неща. Първо действа синергично с алкохол, затова не трябва да се приемат заедно. Второ заради силното й действие човек може да не реагира достатъчно бързо, за да е в състояние да шофира или да работи с машина. И трето, пигментът от растението, навлизайки в организма, може да предизвика сърбеж или лющене на кожата. За щастие проблемът изчезва, когато се спре приема на кава-кава.

Това обаче служи като предупреждение билката да не се използва постоянно.

Какво да избягваме. Алкохолът, кофеинът, захарта и никотинът нарушават равновесието на химичните вещества в мозъка.

Накратко леченията.

Въобръжението и десенсибилизацията са традиционни методи за лечение на фобиите. Въпреки че те действат при моног хора, обикновен изискват дълъг срок на терапия и понякога медикаменти. Съществуват нови техники, които представят по-бърз и директен подход.

Невролингвистичните програми са най-новият метод, включващ кратък психологичен подход за лечение на пациента от фобийния му отговор.

Научната кинезиология се използва в добавка към невролингвистичната програма и включва упражнения, допринасящи за по-добър баланс между дух и тяло.

Акупресурата може да се използва като инструмент срещу фобийните отговори.

Използването на потвърждения се базира на принципа, че позитивните мисли и думи влияят подсъзнателно и улесняват създаването на ново поведение.

Хранителните вещества, действащи срещу безпокойството, са витамините В-комплекс, калцият, магнезият, GABA , и L- триптофанът.

Валерианът и някои други билки имат успокоително действие.
"Животът е необикновено хубав, ако човек не се страхува от него и го приеме с открита душа"
Аватар
Екатерина
нов
 
Мнения: 50
Регистриран на:
05 Дек 2006, 02:06
Местоположение:
Варна

Мнениеот sauron » 30 Юли 2007, 07:37

аз съм нова,мислех че аз съм единствена на света с този проблем,как се справяте,аз съм от 3 години така, излизам с кола само тоест не шофирам аз,гледам да е максимално близо за да мога като се почувствам зле да ида в нея,живота ми разби това нещо го наричам аз,желанието за излизане ми е огромно ,но не мога да преборя физическите симптоми като замайване,треперене, замъглен поглед, отскоро пия ципралекс и ривотрил като че ли малко ме повдигнаха от безпомощното състояние, но е рано да се каже още понеже ги пия от 2-3 седмици, ходихме семейството на море, планина,но все с уговорката с това нещо да съм близо до сигурно място-кола,бунгало ,близък човек.как да се оттърва от този кошмар помогнете,искам да ходя на работа но ми е невъзможно за момента,все още се държа да не рухна но незнам до кога,ми това е за сега
Аватар
sauron
нов
 
Мнения: 2
Регистриран на:
30 Юли 2007, 07:24
Местоположение:
Пловдив

Мнениеот ToHKaTa » 30 Юли 2007, 08:26

Мене ме притесняват само по далечните разтояния... :? :cry:
Аватар
ToHKaTa
нов
 
Мнения: 28
Регистриран на:
25 Юли 2007, 13:03
Местоположение:
София

Мнениеот Marmaid » 30 Юли 2007, 10:47

sauron написа:аз съм нова,мислех че аз съм единствена на света с този проблем,как се справяте,аз съм от 3 години така, излизам с кола само тоест не шофирам аз,гледам да е максимално близо за да мога като се почувствам зле да ида в нея,живота ми разби това нещо го наричам аз,желанието за излизане ми е огромно ,но не мога да преборя физическите симптоми като замайване,треперене, замъглен поглед, отскоро пия ципралекс и ривотрил като че ли малко ме повдигнаха от безпомощното състояние, но е рано да се каже още понеже ги пия от 2-3 седмици, ходихме семейството на море, планина,но все с уговорката с това нещо да съм близо до сигурно място-кола,бунгало ,близък човек.как да се оттърва от този кошмар помогнете,искам да ходя на работа но ми е невъзможно за момента,все още се държа да не рухна но незнам до кога,ми това е за сега



Същата съм и аз, с тая разлика, че отдавна нищо не съм пила и трябва май пак да почна. Мога обаче да ходя с придружител в тролея (със страх) и по улиците, и мога да отида сама на 2-3 пресечки от нас, ако съм с детето - на 1-2.
Не ми се почва лечение обаче, тъй като на мен лекарството ми възпрепятства оргазма, т.е. много лош секс т.е. много нещастен мъж. Мъжът ми също като мен е доста чувствителен и вече си мисли разни неща - аз от моите проблеми не искам много да спя с него, все съм напрегната, нямам търпение, имам чувство, че се задушавам, че ме боли и т.н. Сега и ако съвсем нямам стимул за секс - сигурно ще се изпокараме яко. А не искам, щото е ценен пич, мъжа ми, помага ми страшно много. Малко му трябва в живота, ама аз и това малко няма да мога да му дам.
Аватар
Marmaid
наш човек
 
Мнения: 3492
Регистриран на:
04 Юли 2007, 15:08
Местоположение:
София

Мнениеот Марта » 30 Юли 2007, 20:32

Мармейд, ти сериозно ли с тоя постинг или се шегуваш, мила?! :shock:
Извини ме, но си мисля, че ако се лекуваш с подходящото лекарство за теб, ще бъдеш по-пълноценна жена! Сама признаваш, че сега не си такава- вечно раздразнителна и нетърпелива. Ако мъжът ти наистина е чувствителен, както казваш, ще те разбере и подкрепи! Повярвай ми, че с времето сексуалните импулси се връщат, стига да се успокоиш достатъчно, поне при мен е така, а съм пила в началото височки дози антидепресанти /височки за мен, подчертавам, тъй като аз се влияя и от по-молки дози/Не е ли по важно да се чувстваш добре и да ходиш сама по улиците и да си свободна от страха, отколкото да си мислиш, че правиш качествен секс?
Извини резкия ми тон, но наистина...помисли си!
Аватар
Марта
нов
 
Мнения: 75
Регистриран на:
01 Фев 2007, 20:37
Местоположение:
Видин

Мнениеот Marmaid » 30 Юли 2007, 23:51

Марта, аз вече съм минала по пътя на лекарствата, не си мисли, че тъй си плещя само. Току що се похвалих в общата тема, че имам успех само чрез автотренинг, а и истинска ПА не съм имала не помня откога. Не ми се почват пак лекарства, при положение, че и с тях пак не бях супер. Всъщност моето положение много се влошава лятото, иначе си щъкам почти успешно. Трябва ми само възможност за трениране -т.е. някой да ми гледа детето. Засега виждам, че повече има значение да не си позволявам онази крайна чувствителност и себевглеждане. Моето пси ми беше казал, че лекарството ще ми е само патерица, а сама трябва да си помогна. Аз и предписаните успокоителни не взимах тогава. Сега съм решила и без патерица да прохождам. Естествено, че само сексът не може да е причина да не пия медикаменти, решила съм да се пробвам само на воля и самовнушение.
Абе сега като си чета долния пост, звучи много тъпо, явно тогава съм се чувствала по-отчаяна, ама днес като излизах и щъках сама навън ме обзе решителност. Страхът е бил по-голям от действителния проблем. Освен това сексът си ми е важен- без оргазъм се чувствам последен инвалид. Ще се пробвам все пак без медикаменти. Досега явно никой не се е оправил трайно от тях. Дето вика Деси, трябва да се разруши стереотипа страх - отбягване.
Преди имах страх от паяци. Ужасен страх, писъци, вой и бягане гола от стаята щом видя паяк. Че като усетих че това ми пречи, че като се ядосах - отидох право при една паяжина и пип! - пипнах гадината по гръбчето. После опитах с друг и така, докато не установих, че паякът се страхува от мен много повече, отколкото аз от него. Сега не ме е страх от паяци. ПР то е един голям паяк, който взех да поглеждам вече в очите и да се престрашавам да го пипна. Ако не успея - първото пси ще ме метне в Ципралекса или нещо такова, няма да избягам. :D
Аватар
Marmaid
наш човек
 
Мнения: 3492
Регистриран на:
04 Юли 2007, 15:08
Местоположение:
София

Мнениеот sauron » 31 Юли 2007, 07:36

съгласна съм да пия лекарства до живот само и само да стана отново човека който бях, весел, пълноценен,динамичен, а не по близо до колата и подпиращ се като старица,помагайте хора, благодаря
Аватар
sauron
нов
 
Мнения: 2
Регистриран на:
30 Юли 2007, 07:24
Местоположение:
Пловдив

Мнениеот Marmaid » 31 Юли 2007, 12:53

Мисля си, че не можеш да се осланяш само на лекарствата като на вълшебна пръчка. Аз поне рецидивирах, когато се осланях само на химия. А и си мисля... това ако има специалист да го потвърди, моля да каже дали е така... че ако едно вещество в организма и без това трудно се отделя, а ти го изстискваш с външна помощ, няма ли риск когато спреш намесата, организмът вече да не може да го произвежда сам. Да е свикнал да го плюе под натиск. Аз например имам недостиг на някои стомашни ензими и чат-пат пия мезим форте - свински ензими, но са ми казали, че не бива да го правя за дълго, тъй като естествената секреция може съвсем да спре, тъй като веществото се внася тъй или иначе отвън. Механизмът със серотонина може да не е същия, но принципът е подобен. Кажете дали е така. Защото вероятността да се остане цял живот на лекарства въобще не ми харесва като вариант. Те имат гадни стратични ефекти. Поне при мен са гадни. След всеки прием на хапче имах кратка треска и т.н. гадости. Все едно си болна 6 месеца или година. Не си е работа! Все си мисля, че мозъкът е достатъчно мощен инструмент както да те побърква, така и да те лекува, стига да знаеш как да го подтикваш.

П.П. С горното не искам да разубеждавам любителите на химийката, просто изтъквам мнение. Брат ми е на химия вече година и няма никакъв ефект- излиза само пред нас. Значи самопомощта е нещо незаменимо. Мое мнение.
Аватар
Marmaid
наш човек
 
Мнения: 3492
Регистриран на:
04 Юли 2007, 15:08
Местоположение:
София

Мнениеот Деси » 31 Юли 2007, 13:29

Мила САУРОН, пиша ти като човек, минал през ада на най-тежката агорафобия - напълно разбирам за какво говориш. Обаче имам една добра новина за теб - в момента агорафобията просто я няма, изчезна и аз съм един свободен да отиде по своя воля където желае човек. Няма да ти казвам, че ще стане бързо или пък лесно - това би било лъжа. Знам как се чувстваш - познато ми е това чувство, че ти се е провалил живота. Аз бях съвсем млада, пълна с мечти и надежди и хоп - изведнъж това чудо на главата ми. Една година бях като затворник в собствения си дом - излизах рядко и винаги с човек до себе си, иначе ми беше просто невъзможно. Добре си постъпила, че си започнала медикаменти - по-добре е без тях, но има ситуации, в които те са по-малкото зло и твоята е от тях. Но не бива да разчиташ изцяло на тях. Много по-важно е наистина да разбиеш стереотипа, защото в момента поведението ти на отбягване (поради страха) е много силно изявено. Така че - конфронтирай се със Страха! Не го прави от някакъв инат, не се обвинявай за мъничките провали, каквито неизбежно в началото ще има. Това е напълно преодолимо (аз дори не казвам "лечимо", защото то е по-скоро състояние, отколкото болест) - аз съм жив пример за това. Няма да е лесно, но ти трябва да опитваш - не чакай медикаментите да свършат и твоята работа. Желая ти успех!
П.П. Един съвет - премести се в общата тема.
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (ІІ Тимотей 1:7)
Аватар
Деси
наш човек
 
Мнения: 4818
Регистриран на:
13 Юли 2006, 20:04
Местоположение:
Русе

Мнениеот Марта » 31 Юли 2007, 19:18

Поздравления за теб, Мармейд! Радвам се, че си решителна по отношение на страха. Но малко ме тревожи нещо, което моят д-р пси ми беше казал преди. И то е, че опасното е при хора, които страдат от ПР и не приемат лекарства да се влошат и да затънат още повече. :( Не се усеща докато не дойде големия БУМ! и после си на дъното....не , че те плаша, но си е факт и при мен точно така се получи. Относно това, че лекарствата са патерици, да-съгласна съм, трябва воля и самообладание. Преди получавах по 20 пъти на ден мини-кризички без сериозни пристъпи, но просто ги игнорирах и те намаляваха, докато съвсем спряха. Работя върху себе си усилено и до ден днешен. И няма да спра да го правя, но ако не мога без лекарства-ок, ще опитам, но няма да дойде края на света, ако не се получи.
Целувки и дни без агорафобия!
Аватар
Марта
нов
 
Мнения: 75
Регистриран на:
01 Фев 2007, 20:37
Местоположение:
Видин

Следваща

Начало  • Назад към Паническо разстройство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта