Питайте, ако нещо ви интересува, ако мога, ще отговоря.
КОДЕКС НА ТРУДА
посл. изм. ДВ бр. 102/2006 г.
..........................................................................................................
Нощен труд
Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а за непълнолетни работници и служители - от 20,00 ч. до 06,00 ч.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Нощният труд е забранен за:
1. работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) бременни работнички и служителки;
3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
Недопустимост на извънредния труд
Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Не се разрешава полагане на извънреден труд от:
1. работници или служители, които не са навършили 18-годишна възраст;
2. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) бременни работнички или служителки;
3. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) майки с деца до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им, освен с тяхно писмено съгласие;
Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения (загл. изм. - дв, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.)
Чл. 157. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя:
1. при встъпване в брак - 2 работни дни;
2. при кръводаряване - за деня на прегледа и кръводаряването, както и 1 ден след него;
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) при смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия - 2 работни дни;
4. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) когато е призован в съд или от други органи като страна, свидетел или вещо лице;
5. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за участие в заседания като член на представителен държавен орган или съдебен заседател;
5а. (нова, доп. ДВ бр. 57/2006 г.) за участие в заседания на специален орган за преговори, европейски работнически съвет или представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество;
6. (т. 6 заличена, предишна т. 7, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - по 1 час дневно за дните на предизвестието. От това право не може да се ползува работник или служител, който работи 7 или по-малко часове;
7. (нова - ДВ, бр. 19 от 2005 г., ДВ бр. 102/2006 г.) за времето на обучение и участие в доброволните формирования за защита при бедствия.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят е длъжен да освобождава от работа бременна работничка или служителка за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време. За това време на бременната работничка или служителка се изплаща възнаграждение от работодателя в размера по чл. 177.
Отпуск при временна неработоспособност
(загл. изм. - дв, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., доп. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.
(2) Отпуските по предходната алинея се разрешават от здравните органи.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За времето на отпуск поради временна неработоспособност на работника или служителя се изплаща парично обезщетение в срокове и в размери, определени от отделен закон.
Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване
Чл. 163. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г., изм. доп. ДВ бр. 68/2006 г. - В сила от 01.01.2007 г.) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 315 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.
(3) Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползуването на отпуска, остатъкът до 45 дни се ползува след раждането.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на отпуск до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден този отпуск се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичане на срока по ал. 1 този отпуск се заплаща като отпуск за бременност и раждане.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато детето бъде дадено за осиновяване, бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, отпускът по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилагат изречения 2 и 3 на предходната алинея.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работничка или служителка, която осинови дете, има право на отпуск по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичане срока на полагащия се отпуск за раждане.
(7) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През време на отпуска по предходните алинеи на работничката или служителката се изплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. При определяне размера на отпуска се вземат предвид живите деца, родени или осиновени от майката, която ползува отпуска.
(8) (нова, доп. ДВ бр. 68/2006 г.) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет.
Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
(загл. изм. - дв, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.)
Чл. 164. (1) След използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) се разрешава на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) През време на отпуск по предходните алинеи на майката (осиновителката) или на лицето, което е поело отглеждането на детето, се заплаща парично обезщетение при условия и в размери, определени в отделен закон. Времето, през което се ползува отпускът, се признава за трудов стаж.
(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) В случаите, когато не се ползува отпуск по ал. 1 или лицето, което ползува такъв отпуск, прекъсне неговото ползуване, на майката (осиновителката), ако работи по трудово правоотношение, се изплаща парично обезщетение от Държавното обществено осигуряване.
Ползуване на платения годишен отпуск
Начин на ползуване
Чл. 172. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Платеният годишен отпуск се разрешава на работника или служителя наведнъж или на части, от които най-малко половината се ползва наведнъж през календарната година, за която се полага отпускът.
Ред за ползуване
Чл. 173. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя.
(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) На работниците и служителите, които изповядват вероизповедание, различно от източноправославното, работодателят е длъжен да разрешава по техен избор ползване на част от годишния платен отпуск или неплатен по чл. 160, ал. 1 за дните на съответните религиозни празници, но не повече от броя на дните за източноправославните религиозни празници по чл. 154.
(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1992 г.) Дните за религиозните празници на вероизповеданията, различни от източноправославното, се определят от Министерския съвет по предложение на официалното ръководство на съответното вероизповедание.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм. - бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие по време на престой повече от 5 работни дни, при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители, както и в случаите, когато работникът или служителят след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага.
(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 26 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работникът или служителят използува платения си годишен отпуск до края на календарната година, за която се отнася. Работодателят е длъжен да разреши платения годишен отпуск на работника или служителя до края на съответната календарна година освен ако ползуването му е отложено по реда на чл. 176. В този случай на работника или служителя се осигурява ползване на не по-малко от половината от полагащия му се за календарната година платен годишен отпуск.
Ползуване на отпуск от непълнолетни и майки
Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Работници или служители, ненавършили 18-годишна възраст, и майки с деца до 7-годишна възраст ползуват отпуска си през лятото, а по тяхно желание - и през друго време на годината, освен в случаите по ал. 4 на предходния член.
Прекъсване на ползуването
Чл. 175. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Когато през време на ползуването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползуването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползува допълнително по съгласие между него и работодателя.
(2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Извън случаите по предходната алинея отпускът на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено.
Отлагане на ползуването
Чл. 176. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Ползуването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година:
1. (доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) от работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето;
2. от работника или служителя - когато ползува друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от шест месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Когато работодателят не е разрешил ползването на отпуска в случаите и в сроковете по ал. 2, работникът или служителят има право сам да определи времето на ползуването му, като уведоми за това работодателя писмено поне две седмици предварително.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Неизползуваният размер на платения годишен отпуск може да се използува от работника или служителя до прекратяване на трудовото правоотношение с този работодател.
Заплащане
Чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Забрана за парично компенсиране
Чл. 178. Забранява се компенсиране на платения годишен отпуск с парични обезщетения освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск
Чл. 224. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.
Командироване на бременни жени и майки с деца
Чл. 310. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работодателят не може да командирова бременна жена и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.
Закрила при уволнение
Чл. 333. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай:
1. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст или съпруга на лице, което отбива редовната си военна служба;
2. трудоустроен работник или служител;
3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването;
4. работник или служител, който е започнал ползуването на разрешения му отпуск;
5. (нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите по реда на чл. 7, ал. 2 и чл. 7а, за времето, докато има такова качество.
6. (нова, доп. ДВ бр. 57/2006г.) работник или служител, който е член на специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за времето, докато изпълнява функциите си.
(2) В случаите по т. 2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация.
(4) Когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.
(5) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8, 9 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. В случаите на чл. 330, ал. 2, т. 6 уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на инспекцията по труда.
(6) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Работничка или служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, може да бъде уволнена само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1.
(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г.) Закрилата по този член се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
..........................................................................................................
Кодекс за социално осигуряване
посл. изм. ДВ. бр.105 от 22 Декември 2006г.
.........................................................................................................
Глава четвърта.
ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
Раздел I.
Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване
Възнаграждение, от което се определя обезщетението
Чл. 41. (1) (Доп., ДВ, бр. 64 от 2000 г.) Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени осигурителните вноски за периода от шест календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (Изм., ДВ, бр. 1 от 2002 г.) За дните, включени в периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за страната за съответния период, ако лицето: 1. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове;
2. не е било осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица;
3. е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
4. е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете.
(3) За дните, включени в периода по ал. 1, през които лицето е получавало парично обезщетение от общественото осигуряване за временна неработоспособност или за бременност и раждане, се взема предвид размерът на обезщетението.
(4) (Нова, ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Сумата, от която се изчисляват паричните обезщетения, не може да бъде по-голяма от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за периода, от който се определят паричните обезщетения.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 67 от 2003 г.) Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с акт на Министерския съвет.
Право на обезщетения при бременност и раждане
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.07.2004 г., изм., бр. 69 от 2004 г.) Осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица.
Обезщетение при бременност и раждане
Чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното възнаграждение или осигурителния доход, определени по чл. 41 и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.
(2) (Нова - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) При придобиване право на парично обезщетение при бременност и раждане през периода на изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане или за отглеждане на дете обезщетението е в размера, определен по ал. 1 за предходното дете, ако това е по-благоприятно за лицето.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г., предишна ал. 2 - бр. 68 от 2006 г.) Във всички случаи дневното парично обезщетение не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Срокове за изплащане на паричното обезщетение при бременност и раждане
Чл. 50. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., изм. бр. 68 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) Осигурената за всички осигурени социални рискове майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 315 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Такова право се предоставя и на майката, която не е осигурена за трудова злополука, професионална болест и безработица.
(2) Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.
(3) Когато детето е родено мъртво, почине или е дадено в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност. До изтичането на срока по ал. 1 това обезщетение се заплаща като обезщетение за бременност и раждане.
(4) Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, обезщетението по ал. 1 се прекратява от следващия ден. В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, се прилага ал. 3, изречения второ и трето.
(5) Осигурената или осигуреният за всички осигурени социални рискове, които осиновяват дете, имат право на обезщетение по ал. 1 в размер на разликата от възрастта на детето в деня на предаването му за осиновяване до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.
Обезщетение при отглеждане на малко дете
Чл. 53. 1) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) След изтичането на срока на обезщетението за бременност и раждане през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете на майката (осиновителката) се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) Когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо от майката (осиновителката) се ползва от бащата (осиновителя) или от лицето, което е поело отглеждането на детето, се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Това обезщетение се изплаща на настойника, когато той ползва отпуска по чл. 167, ал. 2 от Кодекса на труда.
(3) (Нова - ДВ, бр. 69 от 2004 г.) Обезщетението по ал. 1 се изплаща и на лицата, които ползват отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., бр. 68 от 2006 г.) Паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството".
Обезщетение при неизползване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете
Чл. 54. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г.) В случаите, когато не се ползва допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете или лицето, което ползва такъв отпуск, прекъсне неговото ползване, на майката (осиновителката) се изплаща парично обезщетение в размер 50 на сто от обезщетението по чл. 53, ако тя е осигурена за всички осигурени социални рискове, включително и без трудова злополука и професионална болест и безработица и ако е имала право на обезщетение по чл. 52а.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 2002 г.) Ако майката (осиновителката) е починала, лишена е от родителски права или упражняването на родителските права върху детето е предоставено на бащата (осиновителя), това обезщетение се изплаща на бащата (осиновителя), а ако той е починал - на настойника. Обезщетението се изплаща, ако лицето, поело отглеждането на детето, е осигурено като работещо по трудово или служебно правоотношение или за своя сметка за всички осигурени социални рискове, както и когато не е осигурено за трудова злополука, професионална болест и безработица.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Обезщетението по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако детето е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството".
..........................................................................................................
още в НАРЕДБА ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ
И ПОМОЩИ ОТ ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
(Приета с ПМС № 364 от 27.12.2006 г.)
и още с практически примери
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=122192.0 - като имате предвид, че темата в бг мама е започната ПРЕДИ промените в КТ чл. 163 
...
