Защо отслабваме по-трудно след 40?

Защо отслабваме по-трудно след 40?

Когато човек навърши 40 години, той забелязва...

Каква е тайната ви любовна мечта?

Каква е тайната ви любовна мечта?

Какво е първото нещо, което виждате на...

7 мита за слънчевия тен, на които да спрете да вярвате

7 мита за слънчевия тен, на които да спрете да вярвате

Искате да имате перфектен тен това лято? Ето 7-те...

Редът на раждане определя личността на децата в едно семейство

Редът на раждане определя личността на децата в едно семейство

Това дали е първо, второ или трето детето в едно...

Лятото идва на 21 юни  в 13:07 часа

Лятото идва на 21 юни в 13:07 часа

Точно в 13:07 часа днес 21 юни настъпва...

Моника Белучи: кралица на модното дефиле в Милано

Моника Белучи: кралица на модното дефиле в Милано

Моника Белучи бе избрана от марката Dolce & Gabbana за...

Модератори: RamboSilek, Rama

Мнениеот Inna » 14 Ное 2006, 14:25

ок
Последна промяна Inna на 28 Мар 2007, 09:39, променена общо 1 път
Inna
нов
 
Мнения: 23
Регистриран на:
14 Ное 2006, 12:36

Мнениеот Sofia » 14 Ное 2006, 14:51

Инна, здравей, а защо не пишеш в Общата тема, където споделяме точно такива проблеми, а си отворила специално за твоя проблем нова :roll: :roll: :roll: Или си мислиш, че в общата ще се "размие" твоя проблем и няма да отговорим ли?

А иначе и при мен усещането за полудяване е било по-силно от страха, че ще умра :x Помогнаха ми само антидепресантите.
Ние рядко мислим за това, което имаме, но винаги се безпокоим за онова, което нямаме.

Артур Шопенхауер
Аватар
Sofia
вътрешен човек
 
Мнения: 874
Регистриран на:
09 Авг 2006, 16:18
Местоположение:
София

Мнениеот Inna » 14 Ное 2006, 15:11

ок
Последна промяна Inna на 28 Мар 2007, 09:39, променена общо 1 път
Inna
нов
 
Мнения: 23
Регистриран на:
14 Ное 2006, 12:36

Мнениеот Sofia » 14 Ное 2006, 15:30

Досега - само в моментите на паническа криза. Как ще е за в бъдеще - времето ще покаже.

За да пишеш в Общата тема, трябва да си в нея. Просто я отваряш. Напискаш "Отговор", отваря ти се прозорец, в който пишеш. След това "Изпрати". Не я мести ти. Може би трябва да помолиш с лично съобщение Rambosilek - администратора, да я премести. Идеята ни беше да няма много теми във форума, за да не се "разводняват".
Ние рядко мислим за това, което имаме, но винаги се безпокоим за онова, което нямаме.

Артур Шопенхауер
Аватар
Sofia
вътрешен човек
 
Мнения: 874
Регистриран на:
09 Авг 2006, 16:18
Местоположение:
София

Мнениеот Mia » 14 Ное 2006, 19:23

При мене например е само при ПА...страх да не се побъркам и деперсонализация...и това 4увство е ужасно знам....да се наблйудава6 от страни и да се 4уди6 4ий живот живее6:-( тогава сериоозно се замислям дали пьк не развивам наистина някоя псих болест..... но отминава..
Аватар
Mia
кандидат
 
Мнения: 182
Регистриран на:
28 Юли 2006, 18:50
Местоположение:
София

Мнениеот Inna » 15 Ное 2006, 10:05

ок
Последна промяна Inna на 28 Мар 2007, 09:40, променена общо 1 път
Inna
нов
 
Мнения: 23
Регистриран на:
14 Ное 2006, 12:36

Мнениеот kati » 15 Ное 2006, 10:13

И при мен се е случвало,но на моменти,когато съм в кризи.Добре,че са били лекарствата, иначе :(
Ина,ти си решила този път ,да се справиш без лекарства :?
Кураж и успех!
Аватар
kati
кандидат
 
Мнения: 190
Регистриран на:
03 Сеп 2006, 22:12
Местоположение:
Варна

Мнениеот Inna » 15 Ное 2006, 10:31

ок
Последна промяна Inna на 28 Мар 2007, 09:40, променена общо 1 път
Inna
нов
 
Мнения: 23
Регистриран на:
14 Ное 2006, 12:36

Мнениеот Kleopatra » 15 Ное 2006, 10:47

Inna написа:Благодаря за подкрепата. Имам нужда. Точно в момента се чувствам ужасно и все си мисля, че полудявам! Просто тези мисли не могат да излязат от главата ми, дори и да се занимавам с нещо друго. Имам чувството, че съм накрая на силите си!

Мила всеки е имал чувството че е накрая на силите си но е временно всичко и е само чувство. :)
Аватар
Kleopatra
приятел
 
Мнения: 536
Регистриран на:
07 Окт 2006, 14:10
Местоположение:
Чирпан

Мнениеот Inna » 15 Ное 2006, 12:56

ок
Последна промяна Inna на 28 Мар 2007, 09:40, променена общо 1 път
Inna
нов
 
Мнения: 23
Регистриран на:
14 Ное 2006, 12:36

Мнениеот Дани » 15 Ное 2006, 13:54

ИННА, проявленията на ПР са различни! Деперсонализацията е един симптом - при едни го има нон-стоп, при други на моменти, при трети, въпреки ПР, не се проявава. Както усещането за задушаване, или замайване. Изобщи ПР имам много лица и това че ти имаш нещо ,което друг няма, не означава че си по-тежък случай, просто другия вероятно има "екстра", която ти нямаш. Та всички тези симптоми би трябвало да се потушават от антидепресантите, защото, както казват, за всикчи тях е виновен серотонина.
I am the master of my fate, I am the captain of my soul!
Аватар
Дани
приятел
 
Мнения: 646
Регистриран на:
25 Юли 2006, 12:27

Мнениеот Inna » 15 Ное 2006, 15:13

ок
Последна промяна Inna на 28 Мар 2007, 09:41, променена общо 1 път
Inna
нов
 
Мнения: 23
Регистриран на:
14 Ное 2006, 12:36

Мнениеот kally » 05 Мар 2007, 16:12

Inna написа:Ще ви разкажа и моята история. Боря с ПР от 7 години. Имам големи периоди, в които не се страхувам от нищо, но после, когато си мисля, че съм победила, ПР неочаквано се завръща. Първо започна със сърдечни кризи, които ме ужасяваха и мислех, че ще умра. Не можех да излизам сама. След година ги преодолях с помощта на лекарства. По-късно симптомите започнаха да се променят и отново започнах да получавам панически кризи. Този път без проблеми със сърцето - просто ме връхлиташе страх, че ще полудея. Страхът от смъртта беше отстъпил на страха от полудяване. Започнах да чета писхатрична литература и да се срахувам, че развивам психическо заболяване. Отново не можех да излизам сама. След известно време, с помощта на лекарства и психотерапия, се справих със страха. По-точно мислех, че съм се справила.
Докато отново не стана страшно.... Не чак толкова колкото преди... но все пак.... Въпреки това проявявах голяма воля и бързо се справях със страха. Купувах си сама Деанксит и след броени дни от него всичко ми минаваше. Вече нищо не можеше да ме спре да излизам навън сама, колкото и да бях зле.
Преди четири дни отново ме връхлетя това състояние - този път реших да му се противопоставя без лекарства! Мислех, че мога. Но нещата стават по-лоши! Не че получавам кризи, но постянно ме преследва някаква тревожност и отпадналост. Всъщност основното чувство е на деперсонализация. Чувствам тялото си празно, леко, сякаш не съм фокусирана точно в него, а съм като размита. Сякаш някой друг живее вместо мен, а аз наблюдавам отстрани това. Светът ми е като размазан. Това състояние е почти през целия ден. Всичко това много ме плаши и си мисля, че мога да полудея. Минавала съм сто пъти през това състояние без да ми става нищо, но всеки път отново се плаша. Исках да ви попитам дали вие сте чувствали такова нещо? И дали е било само на отделни периоди през деня или постоянно? Моля ви кажете, защото много ме плаши. Това е от мен. Още се чудя дали да започвам с лекарствата или не, но като гледам май няма да мина без тях.
Iana имах същите проблеми като твоите-дереализация и деперсионализация.Беше ужасно!И също като теб се чуствах така през целия ден.Лекувам се вече повече от 2 години и се чуствам добре.Но ти момиче какво правиш?????Лекуваш се сама?И като изпиеш една опаковка и спираш така ли?Да не си луда? :twisted: Лекарствата трябва да продалжат да се пият от 6 месеца до 2 години СЛЕД КАТО СИ СЕ ПОЧУСТВАЛА ДОБРЕ!!!!!!Иначе става.....голяма каша!Просто отиди на свестен психиатър(не някои от провинцията) и пии каквото ти се каже и не спираи хапчетата само зштото за два дена или за два месеца си се почуствала добре!Успех :)
kally
нов
 
Мнения: 3
Регистриран на:
05 Мар 2007, 15:58

Мнениеот Деси » 05 Мар 2007, 19:12

СЛУЖЕБНО! КАЛИ, малко си грубичка!

Прехвърли се в общата тема и сподели повече :flower:
"Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение." (ІІ Тимотей 1:7)
Аватар
Деси
наш човек
 
Мнения: 4817
Регистриран на:
13 Юли 2006, 20:04
Местоположение:
Русе

Мнениеот kally » 08 Мар 2007, 08:49

Сори ако съм прозвучала така :oops: :D
kally
нов
 
Мнения: 3
Регистриран на:
05 Мар 2007, 15:58

Мнениеот it's me » 12 Мар 2007, 10:06

Деперсонализацията и дереализацията най-общо казано се отстраняват с 3 стъпки, които са абсолютно задължителни:
1. Отстраняване на тревожността и пълно разбиране на симптомите
2. Премахване на вредния навик за проверка "как съм сега"
3. Избягване на определен тип хранене, който отключва симптомите и заменянето му с друг, който ги потиска и подпомага горните 2 стъпки да протичат по-безпроблемно или в по-общия случаи - който дава възможност въобще да протичат.
it's me
нов
 
Мнения: 79
Регистриран на:
19 Авг 2006, 08:54
Местоположение:
София

Мнениеот kally » 12 Мар 2007, 10:36

it's me ще разкажеш ли малко повече за този вид хранене? :)
kally
нов
 
Мнения: 3
Регистриран на:
05 Мар 2007, 15:58

Мнениеот Eкатерина_err » 12 Мар 2007, 15:13

it's me радвам се че пак си тук.Бях ти писала на имейла и в ай-си-кю,но все не можем да се засечем.След двумесечно прекъсване пак започнах с лекарствата,този път ципралекс-съжалявам.
Ако някой знае добър психолог или психотерапевт във Варна,моля нека ми пише.Имам спешна нужда от такъв. :(
Аватар
Eкатерина_err
нов
 
Мнения: 11
Регистриран на:
11 Мар 2007, 23:19
Местоположение:
Варна

Мнениеот дива » 13 Мар 2007, 14:18

Екатерина,
колко време преди това беше на лекарства?Сама ли ги спря или под лекарски контрол?
Аватар
дива
кандидат
 
Мнения: 225
Регистриран на:
01 Фев 2007, 15:35
Местоположение:
друг град

Мнениеот Силвия » 13 Мар 2007, 14:37

Екатерина писах ти на майл,но явно не си го получила.Аз съм почти 6г. вече така и с агорафобия.Имало е моменти в които съм ставала по смела и съм излизала,но има и моменти когато не мога да отида до магазина.И аз отчаяно търся психотерапевт,но така и не мога да намеря в този голям град.Ако случайно ти препоръчат някой моля те пиши ми.
Силвия
нов
 
Мнения: 6
Регистриран на:
10 Ное 2006, 23:37
Местоположение:
Варна

Мнениеот кики » 30 Яну 2008, 16:27

реших да пиша в тази тема, защото смятам проблема за много значим и по - специфичен. надявам се Деси да не се сърди :D ако не смятате, че е добре да продължим тази тема като отделна ще пиша само в общата
аз не старадм от деперсонализация, а от дереализация. преди имаше моменти, в който си бях добре, не се появяваше това чувство на нереалност. доста години нямах и представа какво е то. мислех си,че боледувам от някаква неизлечима болест.
интересно ми е при вас как е, имате ли това чувство на нереалност , и най - вече, ако то е постоянно как се справяте с него?
Аватар
кики
наш човек
 
Мнения: 1138
Регистриран на:
25 Юли 2007, 21:20
Местоположение:
София

Мнениеот francais » 01 Фев 2008, 12:39

И аз страдам от дереализация без деперсонализация. Почти постоянно. Понякога е по-силно, по-някога почти не го усещам. Не че ми пречи да живея нормално, ама е адски неприятно.
Аватар
francais
кандидат
 
Мнения: 207
Регистриран на:
09 Юли 2007, 12:42
Местоположение:
не живея в България

Мнениеот кики » 01 Фев 2008, 13:07

а отколко време си така? аз от 8 години, но първоначално изобщо не беше толкова силно колкото сега, в настоящия момент е постоянна. при теб изчезва ли понякога?
Аватар
кики
наш човек
 
Мнения: 1138
Регистриран на:
25 Юли 2007, 21:20
Местоположение:
София

Мнениеот Kuck » 01 Фев 2008, 21:08

е от медикаментите не се ли повлиява чувството за дереализация?
Аватар
Kuck
нов
 
Мнения: 4
Регистриран на:
29 Яну 2008, 15:04
Местоположение:
София

Мнениеот кики » 01 Фев 2008, 23:08

не, предполагам, че може би с времето терапията би могла да я премахне, но няма гаранция :(
Аватар
кики
наш човек
 
Мнения: 1138
Регистриран на:
25 Юли 2007, 21:20
Местоположение:
София

Следваща

Начало  • Назад към Паническо разстройство

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта